О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
С., 28.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1081 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3920/4.VІІІ.2011 г. на А. К. К. от [населено място], подадена против онази част от решение № 151 на Варненския апелативен съд, ТК, от 30.VІ.2011 г., постановено по гр. д. № 248/2011 г., с която той е бил осъден да заплати на ищцовото [фирма] – С. сума в размер на 59 332.97 евро, представляваща дължимо обезщетение за вреди съгласно чл. 11, ал. 2 от Общите условия към сключения между страните по спора договор за финансов лизинг № 02879/14.V.2008 г. вследствие пълната загуба на предоставения за ползване лек автомобил (с уговорена опция за изкупуването му), ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 26.ХІ.2009 г. и до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за двете инстанции в размер общо на 10 573.32 лева.
Оплакванията на касатора К. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира частичното му касиране и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или, алтернативно – постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който осъдителния иск на търговеца лизингодател да се отхвърли изцяло, ведно с присъждане на всички направени от К. съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. К. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си Варненският апелативен съд се е произнесъл по два материалноправни и един процесуалноправен въпрос, както следва:
1/ Дали от текста на чл. 343 ТЗ относно разпределянето на риска в правоотношение по договор за финансов лизинг следва, че при погиване на дадената за ползване вещ се дължи само остатъка от неизплатените вноски, съгласно погасителния план или лизингодателят има право на обезщетение в размер на пълната пазарна стойност на вещта;
2/ Дали отговорността на лизингополучателя в случай на погиване на вещта е безвиновна и ако това е така, то следва ли да се направи прихващане „на вредите с ползите” – посредством редуциране размера на дължимото обезщетение с изплатените вече лизингови вноски;
3/ Дали е валидно съдебно решение, което е било постановено по непредявен иск.
По отношение на първия от релевираните от касатора три правни въпроса налице били предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на втория – само тази по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а досежно процесуалноправния въпрос ВКС бил длъжен да се произнесе с решението си по съществото на касационната жалба, съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК по тълк. дело № 1/09 г. Поддържа се от страна на касатора К., че налице било влязло в сила въззивно решение № 118/2.ІІ.2011 г. на Плевенския ОС по гр.д. № 1243/2010 г. за нищожност на клауза в договор за финансов лизинг, даваща право на пълно обезщетение в полза на лизингодателя, а също и постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 73/27.VІІ.2010 г. на І-во т.о. на ВКС по т.д. № 897/09 г., според което договорната отговорност била „по правило виновна”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата на К. оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на А. К. К. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Върховният касационен съд няма безусловно задължение да се произнесе с решение по съществото на касационната жалба, само защото в нея се поддържат твърдения за пороци на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т.т. 1 и 2 ГПК. Напротив, съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., в такива случаи се извършва предварителна преценка „за вероятност” обжалваното решение да е нищожно или недопустимо. В случая тезата на касатора К. за постановяване на въззивното решение по непредявен иск се поддържа за първи път в касационната му жалба, макар да е можело да се противопостави като защитно възражение още с отговора му по исковата молба на търговеца лизингодател, чиито петитум е бил уточнен по реда на чл. 129, ал. 5 ГПК в смисъл, че исковата сума се претендира като „обезщетение за имуществени вреди от пълната загуба на лизинговата вещ, на основание чл. 343 ТЗ и във вр. чл. 2.3 от Общите условия на договора за финансов лизинг”. При тези данни по делото тезата на касатора К., че въззивният съд се е произнесъл „вместо по предявения иск за застрахователно обезщетение /чл. 208 КЗ/, за обезщетение на друго договорно основание – чл. 343 ТЗ и чл. 11.2 ОУ”, не обосновава каквато и да е вероятност атакуваното решение на Варненския апелативен съд да е процесуално недопустим съдебен акт.
По първия материалноправен въпрос, релевиран в изложението на касатора А. К.:
Въззивната инстанция се е произнесла с атакуваната осъдителна част на решението си в смисъл, че клаузата на чл. 11.2 от общите условия на [фирма]-С. не е нищожна, защото не противоречи на чл. 25, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД /”чиито фактически състав е неприложим към конкретния казус”/, нито на чл. 83, ал. 2 от същия закон, отнасяща се до недължимост на обезщетение за предотвратимите вреди и затова неприложима към случай на кражба на МПС по вина на неговия държател. Следователно хипотетичният въпрос дали същата договорна клауза, обвързваща лизингополучателя К., противоречи /или не/ на разпоредбата на друг закон – чл. 143 З., не е бил предмет на произнасянето на Варненския апелативен съд.
Във връзка с поискана от настоящия състав на ВКС служебна справка е постъпило писмо-отговор с изх. № 4101/5.ХІ.2012 г. на зам. председателя на Плевенския ОС, от което е видно, че по описа на този съд няма образувано въззивно гр. дело № 1243/2010 г. и съответно не съществува в правния мир /никога не е било постановявано/ приложеното на лист. 11 от настоящето пр-во „окончателно и необжалваемо съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 2 ГПК” решение № 118/2.ІІ.2011 г. Напротив, под номер 1243/2010 г. в гражданската колегия на Плевенския ОС е било заведено „частно гражданско дело със съвсем различен предмет и страни”. От констатациите на тази служебна проверка се налага извод, че в настоящия случай не е било удовлетворено изискването по т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. по тълк. дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС досежно това правният въпрос от значение за изхода на делото, по което е било постановено обжалваното въззивно решение, да е бил разрешен в противоречие „с друго влязло в сила решение на въззивен съд”. Едновременно с отсъствието на възможност за преценка дали така релевираният от касатора К. материалноправен въпрос се решава противоречиво от съдилищата, не се констатира във връзка със същия въпрос да е налице и основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, понеже липсва изрична обосновка защо той е от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото.
В заключение, не е налице приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК и във връзка с втория от двата релевирани от касатора К. в изложението към жалбата му материалноправни въпроси: дали ако отговорността на лизингополучателя по договор за финансов лизинг е безвиновна, не би следвало да се прихванат към дължимото в полза на лизингодателя му обезщетение платените до погиване на вещта лизингови вноски. Този въпрос също е с изцяло хипотетичен характер, представлявайки модификация на първия /относно правилото на чл. 343 ТЗ, че рискът от случайното погиване и повреждан на вещта е за лизингополучателя/ и без да се държи сметка за установеното в чл. 345, ал. 1 ТЗ нормативно положение, че „лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД” – т.е. да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта, вкл. „и задължението да върне последната след изтичане на срока на договора”. Следователно представеното във връзка с този втори материалноправен въпрос Р. № 73/27.VІІ.2010 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено в пр-во по чл. 290 ГПК по т. д. № 897/09 г., не е от естество да обоснове приложно поле на касационния контрол в атакуваната от К. осъдителна част на решението на Варненския апелативен съд по гр. д. № 248/2011 г., тъй като касационния съдебен акт по приложението на чл. 82 ЗЗД е имал за свой предмет провеждане на ясно разграничение между понятията „претърпяна загуба”, от една страна и „пропусната полза” – от друга, т.е. с него не се разрешава идентичен материалноправен въпрос.
При този изход на делото в пр-вото по чл. 288 ГПК и с оглед наличните данни за извършено престъпление по чл. 308, ал. 1 НК, ще следва заверен препис от настоящето определение, заедно с намиращото се на листове 11 и 12 от делото „решение” № 118/2.ІІ.2011 г. на Плевенския ОС, ГК, по в. гр. дело № 1243/2010 г., а също и от отговора на зам. председателя на същия съд, че „няма такова въззивно гр. д. № 1243/2010 г. на ПлОС и не е постановявано такова решение по посочения номер дело” да се изпрати на Районна прокуратура – [населено място] за преценка следва ли да бъде образувано наказателно производство.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 151 на Варненския апелативен съд, ТК, от 30.VІ.2011 г., постановено по гр. дело № 248/2011 г. в частта му, с която А. К. К. от [населено място] е бил осъден да заплати на [фирма] – С. по сключен помежду им договор за финансов лизинг № 02879/14.V.2008 г. сума в размер на 59 332.97 евро, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 26.ХІ.2009 г. и до окончателното й изплащане, както и 10 573.32 лв. съдебно-деловодни разноски общо за двете инстанции.
Определението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от същото, ведно с ксерокопия от намиращото се на листове 11 и 12 от делото „решение” № 118/2.ІІ.2011 г. на Плевенския ОС, ГК, постановено по в. гр. д. № 1243/2010 г., а също и от отговора на зам. председателя на този окръжен съд, че „няма такова въззивно гр.д. № 1243/2010 г. на ПлОС и не е постановявано такова решение по посочения номер дело”, да се изпратят служебно на Районна прокуратура – [населено място]: за преценка относно наличието на данни за образуване на наказателно производство за извършено престъпление по чл. 308, ал. 1 НК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2