6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 30.01.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2780 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№6403/03.05.2018г., подадена от Г. Д. Д. и Н. П. Д., уточнена досежно основанията за касационно обжалване от техния процесуален представител адв.М. И. от Бургаската адвокатска колегия, срещу въззивно решение №II-73/16.04.2018г., постановено по в.гр.д.№751/2017г. от Бургаския окръжен съд, с което решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която са определени квотите в съсобствеността на допуснатите до делба ПИ с идентификатор ……….. по КККР на [населено място] и изградения в имота гараж с идентификатор …………. и вместо това квотите в съсобствеността са определени както следва:
-от допуснатия до делба поземлен имот:…………/871 кв.м.ид.части /представляващи 68.32% от съсобствеността/ за С. Н. Д.; 131.79/871 кв.м. ид.части /представляващи 15.82% от съсобствеността/ за Н. П. Д. и ………./871 кв.м. ид.части /представляващи 15.82% ид.части от съсобствеността/ за Г. Д. Д.;
-от допуснатия до делба гараж: 34.18/50 кв.м. ид.части /представляващи 68.32 % от съсобствеността/ за С. Н. Д.; 7.91/50 кв.м. ид.части /представляващи 15.82% от съсобствеността/ за Н. П. Д. и 7.91/50 кв.м. ид.части /представляващи 15.82% от съсобствеността/ за Г. Д. Д..
Касаторите обжалват въззивното решение и в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд досежно допускането до делба на гараж с идентификатор ………………
В изложението към подадената от Г. Д. Д. и Н. П. Д. касационна жалба, се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
1.Когато със заповед на административен орган за одобряване на засторително-регулационен план, се придава по регулация дворно място към имот, който е съсобствен и квотите в съсобствеността не са еднакви, ако в заповедта не е посочено изрично как се разпределя между съсобствениците в имота придаваемата площ, съсобствениците поравно ли придобиват придаваемата площ или всеки придобива съразмерно на притежаваната от него квота;
2.Когато придобивното основание е акт на административен орган и в него не е изрично указано в какви идеални части придобива всеки от приобретателите, намира ли приложение презумпцията на чл.30, ал.2 ЗС.
Ответникът по касационна жалба С. Н. Д. не изразява становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
С. Н. Д. е предявил срещу Н. П. Д. и Г. Д. Д. за делба на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ……………. по КККР на [населено място] /без построените в дворното място две самостоятелни жилищни сгради, едната от които е собственост на ищеца, а другата-на ответниците/ и построения в това дворно място гараж с идентификатор …………………
Между страните съществува спор досежно правата им в съсобствеността, както и досежно възможността гаражът да бъде годен обект за делба.
В производството пред първоинстанционния съд като съделители са конституирани Х. Р. Д. /съпруга на С. Н. Д./, И. Б. Н. и Н. П. Н. / праводатели на страните/.
В частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което по отношение на Х. Р. Д., И. Б. Н. и Н. П. Р. /починал в хода на производството и заместен от съделителите И. Б. Н., С. Н. Д., Н. П. Д. и Г. Д. Д./ искът за делба е отхвърлен, решението на въззивния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението като необжалвано е влязло в сила и в частта, с която дворното място е допуснато до делба.
С обжалваното решение е прието за безспорно установено, че: на 25.01.1967г. /н.а.№…, том I, н.д.№…/1967г./ К. П. Д. /К./ е дарила на сина си Н. П. Н. 885кв.м. дворно място, образуващо парцел Х, кв.41 по плана на [населено място] рудник; на 15.06.1988г. /н.а.№…., том IV, н.д.№1312/1988г./ Н. П. Н. дарява на сина си П. Н. Д. 300/885 ид.части незастроено дворно място, образуващо парцел VII-1125, кв.43 по плана на [населено място],[жк], който е бивш парцел Х в кв.41 по стария план на района, заедно с припадащото се право на строеж върху дареното дворно място; със заповед №646 от 23.05.1989г., издадена от ОбНС-Б., е отчужден парцел VIII с площ от 109 кв.м. от Н. П. Н. и П. Н. Д., отреден за улица, по ? ид.част за всеки един от съсобствениците; на 12.03.1998г. /н.а.№105, том V, н.д.№1082/1998г./ Н. П. Н. и П. Н. Д. са признати за собственици на дворно място от 148.70 кв.м., придадено по регулация към собствения им парцел VII-1125, кв.43 по плана на [населено място], к-с „М…. р….“, като в нотариалния акт е посочено, че придаваемото място е придобито по силата на одобрения със заповед №609/17.07.1997г. ЗРП и ЧИ на ЗРП на к-с „М. р.“ и стойността на придаваемото място е изплатена напълно и внесена по сметка на Община Бургас; на 24.06.1998г. /н.а.№…, том VI, н.д.№…./1998г./ Н. П. Н. и съпругата му И. Б. Н., даряват на сина си С. Н. Д. собствените си 580 кв.м. ид.части от дворно място, съставляващи части от самостоятелен урегулиран парцел VII-….. в кв.43 по плана на [населено място], к-с „М…. р.“, бивш парцел …, бивш кв.41, с общо пространство от 880кв.м., заедно със собствената си двуетажна масивна жилищна сграда, построена в средната част на парцела с вход откъм [улица].
Въз основа на изслушаната по делото СТЕ е прието, че по регулационния план, одобрен през 1960г., процесният имот представлява парцел Х-….. в кв.41 с площ от 885кв.м.; по следващия регулационен план от 1986г. имотът представлява поземлен имот с пл.№1125 с площ от 885кв.м., като имотните граници на този имот съвпадат с границите на парцел Х-324 по плана от 1960г.; по силата на заповед №646/23.05.1989г. от съсобствениците Н. П. Н. и П. Н. Д. са отчуждени по ? ид.част за всеки от 109кв.м. от парцел VIII-…….; по силата на одобрения със заповед №609/17.07.1997г. ЗРП на к-с „М. р.“ към парцел VII-1125 е придадено място с площ от 148.70кв.м.
Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че след извършеното през 1988г. дарение имотът е съсобствен между Н. П. Н. и неговия син П. Н. Д. при квоти 585/885 ид.части за Н. П. Н. и 300/885 ид.части за П. Н. Д..
Прието е, че след извършеното през 1989г. отчуждаване на 109кв.м. от имота, от всеки един от съсобствениците е отчуждена по ? ид.част от тази площ, поради което квотата на всеки един от съсобствениците следва да бъде намалена с по 54.5 кв.м. След извършеното през 1998г. придаване на 148.70 кв.м. към имота съдът е приел, че , при положение, че не е посочено как се разпределя тази придаваема площ между съсобствениците в дворното място, площта от недвижимия имот, която е придадена по регулация, следва да бъде разпределена съразмерно с квотите на двамата съсобственици в съсобствеността или от придаваемото място Н. П. Д. да получи 101.66кв.м., а П. Н. Д. – 47.04кв.м.
Прието е, че след извършеното отчуждаване на 109кв.м. и след придаване на 148.70кв.м., съсобствеността между Н. П. Д. и П. Н. Д. е при квоти 632.16кв.м. ид.части за Н. П. Н. и 292.54кв.м. ид.части за П. Н. Д., като площта на дворното място след извършените промени следва да възлиза на 924.70кв.м. Прието е, че следва да бъде взето предвид и извършеното през 1998г. в полза на С. Н. Д. дарение, с което съпрузите Н. П. Н. и И. Б. Н. са се разпоредили изцяло с притежаваните от тях права в имота, както и обстоятелството, че П. Н. Д. е починал и оставил за свои законни наследници съделителите Г. Д. Д. /съпруга/ и Н. П. Д. /син/, които са получили по ? ид.част от наследството. С оглед на това квотите са определени в размер на 632.16кв.м. за С. Н. Д., 146.27 кв.м. за Н. П. Д. и 146.27кв.м. за Г. Д. Д., което съизмерено в проценти възлиза на 68.32% за С. Н. Д. и по 15.82% за Г. Д. Д. и Н. П. Д..
С оглед обстоятелството, че процесният имот понастоящем представлява поземлен имот с иеднтификатор …………. с площ от 871кв.м., въззивният съд е приел, че в съответствие с установените проценти от съсобствеността от площта на имота следва да бъдат определени и идеалните части за всеки един от съделителите. С оглед на това съдът е определил, че припадащите се на С. Н. Д. 68.32% се равняват на ……../871 кв.м. ид.части, а припадащите се на Н. П. Д. и Г. Д. Д. по 15.82% се равняват на по …../871 кв.м. ид.части от имота.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават извод за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която са определени правата на съделителите в съсобствеността, по въпроса /уточнен от настоящия състав с оглед разясненията, касаещи правомощията на ВКС, дадени в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ за начина, по който следва да бъдат определени правата на съсобствениците, когато по предвидения в закона ред е извършено отчуждаване на реална част от недвижим имот или придаване на реални части от съседен имот при изменение на действащия регулационен план.
Разрешаването на този въпрос има обуславящо значение за начина на определяне на квотите в съсобствеността по настоящето дело и такъв въпрос не е бил поставян на разглеждане пред тричленни състави на ВКС и по него не е установена константна съдебна практика.
По отношение делбата на гаража въззивният съд е приел, че макар да представлява незаконен строеж, при липса на постановена заповед за премахването му, гаражът подлежи на разпореждане, както и на съдебна делба. Прието е, че гаражът е изграден без валидно учредено право на строеж, поради което с на основание чл.92 ЗС е станал собственост на собствениците на земята и следва да бъде допуснат до делба при квотите в съсобствеността, при които съделителите участват в дворното място.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената практика на съдилищата, според която когато предмет на делбеното производство е дворно място, то се допуска до делба заедно с всички постройки на допълващо застрояване и други, представляващи подобрение, дори същите да представляват незаконни строежи, ако все още не е издадена заповед за тяхното премахване. Поради това следва да се приеме, че в тази част не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №II-73/16.04.2018г., постановено от Бургаския окръжен съд по в.гр.д.№751/2017г. в частта, с която, след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд, са определени квотите в съсобствеността от допуснатите до делба ПИ с идентификатор ……. по КККР на [населено място] и изградения в имота гараж с идентификатор 07079.656.68.4.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №II-73/16.04.2018г., постановено от Бургаския окръжен съд по в.гр.д.№751/2017г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд по допускането до делба на гараж с идентификатор ……………
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: