2
определение по гр.д.№ 2962 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 04.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2962 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Б. П. срещу решение № 134 от 12.04.2019 г. по в.гр.д.№ 659 от 2018 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, с което е отменено решение № 182 от 17.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 308 от 2017 г. на Районен съд- [населено място] и вместо него е постановено ново решение за допускане на делба на едноетажна жилищна сграда, построена в УПИ III-….. в кв. ….. по плана на [населено място] между Б. П. С. с квота 5/8 ид.ч., П. Б. П.- с квота 1/8 ид.ч., С. Б. П.- с квота 1/8 ид.ч. и М. Б. С.- с квота 1/8 ид.ч.
Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване на това решение се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че решението на Софийския окръжен съд противоречи на посочена практика на ВКС /решение № 183 от 18.06.2012 г. по гр.д.№ 88 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 529 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 1129 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 756 от 17.03.1970 г. по гр.д.№ 133 от 1970 г. на ВС, I г.о., решение № 83 от 1970 г. на ОСГК на ВС, решение № 1426 от 1980 г. на ВС, II г.о., решение № 293 от 21.02.2000 г. по гр.д.№ 11275 от 1999 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по следния посочен от касатора правен въпрос: Следва ли да се приеме, че постройките в един имот са предмет на извършено разпореждане, ако при прехвърлянето на земята те не са били изрично изключени от разпореждането ?
В писмен отговор от 25.07.2019 г. ответникът по жалбата Б. П. С. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд да не бъде допускано.
Останалите ответници П. Б. П. и М. Б. С. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за допускане на делбата на процесната сграда, въззивният съд е приел, че между страните е налице съсобственост, възникнала по приращение- при построяването на сградата върху дворно място, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност между съделителя Б. П. С. и починалата по-късно майка на останалите съделители Н. Д. С..
По възражението на ответника по делото и касатор в настоящото производство С. Б. П., че с прехвърлянето на дворното място, извършено с нотариален акт № ….. от 08.07. ….. г., му е прехвърлено и правото на собственост върху всички подобрения в него, включително и върху сградата, която към момента на прехвърлянето все още не е била завършена в груб строеж, въззивният съд е приел, че договорът за прехвърляне на дворното място от Б. П. С. и съпругата му Н. Д. С. на сина им С. Б. П. от 08.07.2010 г. следва да се тълкува по реда на чл.20 ЗЗД. При това тълкуване съдът е счел, че действителната воля на прехвърлителите е била да прехвърлят на сина си единствено поземления имот и описаните в нотариалния акт магазин и павилион, но не и незавършената жилищна сграда. В случай, че волята на прехвърлителите е била да прехвърлят всичко изградено в имота /независимо от степента на завършеност и предназначение на построеното/, изричното посочване в нотариалния акт на магазина и на павилиона, според съда, би било напълно излишно.
Така постановеното решение не противоречи на практиката на ВКС по поставения правен въпрос, в която се приема, че във всички случаи действителната воля на страните по прехвърлителната сделка следва да се извлича чрез тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД на отразеното в нотариалния акт и че когато от действителната воля на страните, обективирана в нотариалния акт и от обстоятелствата по делото следва, че сградите не са били предмет на договаряне /нито изрично, нито по подразбиране чрез включване на стойността им в уговорената цена на продавания имот/ презумпцията на чл.92 ЗС следва да се счита за оборена. В този смисъл са например посоченото от касаторите решение № 529 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 1129 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., както и решение № 37 от 04.04.2017 г. по гр.д.№ 3180 от 2016 г. на ВКС, ГК, , I г.о., решение № 370 от 06.07.2009 г. по гр.д.№ 994 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др.
Няма противоречие между обжалваното решение и другата посочена от касатора практика на ВКС: Решение № 183 от 18.06.2012 г. по гр.д.№ 88 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 1426 от 1980 г. на ВС, II г.о., решение № 293 от 21.02.2000 г. по гр.д.№ 11275 от 1999 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 756 от 17.03.1970 г. по гр.д.№ 133 от 1970 г. на ВС, I г.о. разглеждат други, различни от настоящия случаи: на прехвърляне на дворно място, без в нотариалния акт да са описани каквито и да било сгради и подобрения в дворното място- предмет на прехвърлянето, при което съдът е приел, че волята на прехвърлителите следва да се тълкува в смисъл, че предмет на прехвърлянето е дворното място, заедно с всички намиращи се в него сгради, подобрения и насаждения. Настоящият случай е различен: свързан е с продажба на дворно място и на част от намиращите се в него сгради и подобрения, които са изрично описани в нотариалния акт, при което този нотариален акт е тълкуван от съда по реда на чл.20 ЗЗД в смисъл, че не е била предмет на продажбата неописаната в нотариалния акт незавършена жилищна сграда в мястото.
Посоченото от касатора решение № 83 от 1970 г. на ВС, ОСГК /решение № 83 от 07.09.1970 г. по гр.д.№ 63 от 1970 г./ няма никакво отношение към спора по настоящото дело. Решението на ОСГК на ВС е постановено по въпроса дали специалният срок по чл.666, ал.5 ЗПИНМ се отнася само за преглед на решенията на окръжните съдилища, които разглеждат спор като втора редовна инстанция по същество или и за решенията на ВС, постановени по извънредния способ за преглед на влезли в сила решения по реда на надзора.
Поради гореизложеното не е налице соченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд.
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на Закона за собствеността и Закона за наследството, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът С. П. дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата Б. С. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 134 от 12.04.2019 г. по в.гр.д.№ 659 от 2018 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав.
ОСЪЖДА С. Б. П. от [населено място], [улица] да заплати на Б. П. С. от [населено място], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.