О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
ГР. София, 08.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.02.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №168/17 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Ш. и И. И. срещу определение на Апелативен съд Велико Т./ВТАС/ от 22.11.16 г. по гр.д. №452/16 г., с което производството по делото е спряно на осн. чл.229, ал.1,т.4 ГПК до приключване на наказателното производство по ДП №С -1032/10 /№52/12 г. на О. на ОП – Р. с влязъл в сила съдебен или прокурорски акт. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на определението и се иска отмяната му.
Ответникът по частна жалба [фирма] я оспорва като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
ВКС като разгледа частната жалба, я намира за основателна, поради следното: С исковата молба ищците, сега частни жалбоподатели, претендират да им се присъди на осн. чл.49 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съответно съпруг и баща В. Ш., поч. на 2.12.09 г., след като бил приет за лечение в ответната болница. С първоинстанционното решение исковете им са частично уважени.
За да спре въззивното производство на осн. чл.229, ал.1,т.4 ГПК по искане на болницата – ответник по исковете, ВТАС е приел, че се води досъдебно производство под посочения по-горе номер, изходът от което ще има значение за решаването на настоящото дело.
Основателно е оплакването на частните жалбоподатели, че по делото липсват доказателства за твърдяния преюдициален спор – срещу кого се води досъдебното производство, какъв е предметът и ходът му. Дори да се приеме за безспорно между страните, че досъдебно производство с посочения номер е образувано за установяване на фактите /действия и бездействия на лекарите/ и виновните лица за настъпилата смърт на наследодателя на ищците, видно от тяхна молба на л.244 от делото и приложения към исковата молба сигнал на ищцата по чл.123 НК, това не сочи на основание за спиране на делото по чл.229, т.4 ГПК.
По настоящото дело се претендира отговорността на УМБАЛ по чл.49 ЗЗД – за неимуществени вреди от противоправно поведение на служители на ответника, без да се твърди, че то е и престъпление, както сочат частните жалбоподатели. Образуваното досъдебно производство не обосновава спиране на производството по гражданското дело на осн. чл.229, ал.1,т.4 ГПК, тъй като няма образувано пред съд наказателно дело по обуславящ за гражданското спор. В този см. са цитираните в частната жалба р. по гр.д. №745/12 г. на четвърто г.о. и опр. по ч.гр.д. №5382/13 г. на първо г.о. на ВКС.
Искането за спиране на производството е неоснователно и при квалификация по чл.229,ал.1, т.5 ГПК. В практиката на ВКС – напр. опр. по т.д. №2075/13 г. на второ т.о. и цитираните там други определения в същия смисъл, се приема, че гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство актове, поради което решаващият съд може винаги да приеме за установени различни факти, като именно това несъответствие, при евентуална влязла в сила впоследствие присъда в обратен смисъл, е преодолимо по реда на осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол – арг. от чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Частната жалба е основателна – въззивното определение е неправилно, следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение на Великотърновски апелативен съд от 22.11.16 г. по гр.д. №452/16 г., с което производството по делото е спряно на осн. чл.229, ал.1,т.4 ГПК, до приключване на посоченото там наказателно производство, в досъдебна фаза.
Връща делото на ВТАС за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: