О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
Гр. София 13.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на пети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 1138/2009 г
Производството е по чл. 288 ГПК.
„М” О. , гр. Б. е подало касационна жалба вх. № 6* от 15.07.2009 г. срещу въззивното решение № 51 от 15.06.2009 г. по т.д. № 110/2009 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 317 от 19.02.2009 г. по т.д. № 474/2008 г. на Бургаския окръжен съд. С първоинстанционното решение е уважен изцяло предявения от „Г” О. , гр. Б. иск по чл.73, ал.1 ЗС, като дружеството-касатор е осъдено да заплати сумата 56 125.16 лева представляваща обезщетение поради лишаване от правото да се ползва собствения на ищеца УПИ Х-2 в кв.2 по плана на П. зона „П”, гр. Б., с площ 2363 кв.м., заедно с построените в него едноетажна масивна сграда със застроена площ от 30 кв.м., едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 192 кв.м., навес за коли-четири броя гаражи с площ от 57.50 кв.м. за периода от 25.03.2003 г. до 03.06.2004 г. включително и от 04.01.2006 г. до 03.03.2006 г., включително, както и по чл.86, ал.1 ЗЗД на сумата 2384 лева мораторна лихва за периода от 04.01.2006 г. до 03.03.2006 г., като в останалата част до пълния предявен размер от 29694.67 лева иска за мораторна лихва е отхвърлен.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и необоснованст с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване на решението се сочат материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според жалбоподателя са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, формулирано така: а/ ищецът е частна фирма, закупила държавно имущество ч. приватизационна сделка и след като сам не твърди, че е пълен правоприемник на приватизираната държавна фирма, няма правен интерес да води настоящето дело, тъй като не е страна по атакувания договор; б/ договорът за продажба от 26.01.1999 г. е валиден, тъй като е сключен съгласно § 12, ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ и нотариална форма не е необходима, а представителната власт на продавача „Горска автотракторна станция-районна ремонтна работилница” ЕО. , гр. Б. произтича от заповедта на министъра на земеделието, горите и аграрните ресурси; в/ незаконосъобразно и недопустимо е назначаването на вещо лице, което не фигурира в списъка на утвърдените вещи лица.
Ответникът по касация „Г” О. , гр. Б. е на становище, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
За да потвърди осъдителното решение на първата инстанция, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 1* от 30.12-.2003 г. по гр.д. № 803/2003 г. на Бургаския районен съд „М” О. , гр. Б. касатор/ било осъдено да предаде на „Г” О. , гр. Б. владението на УПИ Х-2 в кв.2 по плана на П. зона „П” с площ 2363 кв.м., заедно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 30 кв.м., едноетажна масивна жилищна сграда, застроена на 192 кв.м., навес за коли-четири гаража с площ 57.50 кв.м. Споменатото решение е влязло в сила с постановеното от Върховния касационен съд, ІV г.о. решение № 2* от 23.12.2005 г. по гр.д. № 2379/2004 г., като в процеса по иска по чл.108 ЗС е прието, че договорът за продажба от 26.01.1999 г. за 1602/2370 кв.м. ид.ч.от дворното място, урегулирано в парцел **** 2, целият с площ 2370 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда на 192 кв.м и едноетажна тоалетна с площ 30 кв.м., както и анексът от 01.11.1999 г., в изпълнение на чл.8 от договора-за прехвърляне собствеността на останалата част от парцела-708 кв.м. и договора от 01.11.1999 г. – за продажба на навес-четири броя гаражи, са нищожни. Прието е по-нататък, че дружеството-ответник /сега касатор/ е владяло имотите до 04.03.2006 г., когато са предадени на ищцовото дружество.
Въззивният съд е приел, че упражняваното на нищожно правно основание владение е недобросъвестно и ответникът дължи обезщетение на собственика за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски-чл.73, ал.1 ЗС. Обезщетението е определено на база наема, който собственикът би могъл да получава от имота, ако беше в негово владение, като за периодите 25.03.2003 г. – 03.06.2004 г. и 04.01.2006 г. – 03.03.2006 г. размерът му възлиза на 56 125.16 лева. Размерът на мораторната лихва е възлизал на 29694.67 лева, но за периода 25.03.2003 г. до 25.03.2008 г. вземането е погасено по давност и в крайна сметка е присъдена сумата 2384 лева.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че формулираните в изложението по чл.280, ал.1 ГПК въпроси не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на посочената процесуална разпоредба. На първо място, изложението възпроизвежда изцяло оплакванията срещу правилността на въззивното решение, които се поддържат с касационната жалба-за пороци по смисъла на чл.281, т.т.2 и 3 ГПК. Първите два въпроса в изложението: относно наличието на правен интерес за водене на делото и относно приложението на чл.4 и § 12 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ при преценката за валидност на продажбите от 26.01.1999 г. и от 01.11.1999 г., както и на анекса към втория договор от същата дата, касаят влязлото в сила решение по ревандикационния спор между същите страни в процеса по чл.73, ал.1 ЗС и чл.896, ал.1 ЗЗД то е било съобразено от инстанциите по същество, без да се разглеждат обсъдените в спора за собственост възражения на ответното дружество. Изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК не съдържа позоваване на задължителна практика на Върховния касационен съд или на противоречиво решаване от съдилищата по въпроса дали в производството по иск по чл.73, ал.1 ЗС съдът следва да се съобрази с влязло в сила решение по иска за собственост между същите страни.
Последният от въпросите в изложението – дали е допустимо назначаване за вещо лице по делото на лице, което не фигурира в списъка на утвърдените вещи лица, не попада сред хипотезите, които се обхващат от чл.280, ал.1, т.3 ГПК. подобно основание за допускане на касационно обжалване би било налице ако: а/произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или б/ съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ изоставя се едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Твърдения, че разпоредбите на процесуалния закон, уреждащи назначаването на вещите лица са непълни, неясни или противоречиви, изложението не съдържа.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 51 от 15.06.2009 г. по т.д. № 110/2009 г. на Бургаския апелативен съд по жалба вх-. № 6* от 15.07.2009 г. на „М” О. , гр. Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: