О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 29.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в закрито заседание на 22.12.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 473/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД ”С”ООД, гр. С. против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 661 от 14.01.2009 год., постановено по гр.д. № 992/2008 год., в частта, с която е оставено в сила решение № 26 от 07.04.2008 год., по т.д. № 554/ 2007 год. на Старозагорския окръжен съд и предявеният от ПК ”Р”, гр. П. баня иск по чл.79, ал.1 ЗЗД срещу настоящия касатор, в качеството му на ответник, е уважен за сумата 93 024 лева, представляваща обезщетение за неизпълнено задължение по договор за изработка от 01.07.2004 год. и с предмет -преустройство на първи етаж в стопански обект „Ф” от двуетажна масивна сграда – мандра, находяща се в УПИ *, кв.1 по плана на гр. П. баня с площ от 2 150 кв.м., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 12.11.2007 год. до окончателното и изплащане, както и в негова тежест са поставени направените от ищеца деловодни разноски в размер на 6 082.20 лв.
В останалата част, с която исковата претенция е отхвърлена като неоснователна за разликата от присъдената сума до пълния заявен размер от 100 000 лв., въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, като необжалвано е влязло в сила.
С касационната жалба е въведено оплакване за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, последното обосновано с дадена от решаващия съд неправилна правна квалификация на предявения иск, който според касатора, черпи своето правно основание в нормата на чл.81 ЗЗД, а не в чл.262 ЗЗД, във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.82 ЗЗД.
В депозираното изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с твърдението за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по същата в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, срещу съдебен акт, който не попада в обсега на тези, за които по силата на чл.280, ал.2 ГПК инстанционният контрол пред ВКС е ограничен, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с изискванията на процесуалния закон, искането за допускане на касационното обжалване се явява неоснователно, поради следното:
Съгласно процесуалноправната уредба на касационното производство по действащия ГПК допустимостта на касационното обжалване задължително предпоставя дадено от въззивния съд в обжалвания съдебен акт разрешение на специфичен за разглеждания правен спор материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от лимитативно посочените в чл.280, ал.1 ГПК основания.
Следователно касае се до въпрос на материалното и/ или процесуално право, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и като такъв попада в някоя от изчерпателно изброените хипотези на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, а не до самия правен спор, както неправилно се поддържа от касатора в депозирано към касационната жалба изложение.
Същевременно обстоятелството, че изрично с чл.284, ал.3,т.1ГПК законодателят е вменил в тежест на последния формулирането на този конкретен за делото правен въпрос- главна предпоставка за допускане на касационното обжалване, изключва, вкл. по съображения, изведени от диспозитивното начало и принципа за равенството на страните в процеса, наличие на правна възможност, когато същият не е посочен, както е в разглежданият случай, касационната инстанция въз основа на решаващите мотиви на въззивния съд самостоятелно да определи същия и да допусне касационната жалба до разглеждане по същество.
Поради това съобразено депозираното от ТД ”С” ООД, гр. С. изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, в съдържанието на което са възпроизведени единствено наведените и с касационната жалба оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, породено от неправилна правна квалификация на предявения иск, налага правен извод, че основната, главна предпоставка за допускане на касационно обжалване в случая не е налице.
Доколкото неаргументиран е останал и въведеният селективен критерий по т.1 на чл.280 ГПК, бланкетното посочване законовия текст на който не удовлетворява изискването на закона – съществуващо противоречие с практиката на ВКС / която дори не е цитирана/, то отсъства и допълнителната процесуална предпоставка, въз основа на която касационната инстанция да прецени допустимостта на касационното обжалване, към която основанията по чл.281 ГПК са неотносими.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.288 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 661 от 14.01.2009 год., по гр. д. № 992/2008 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: