О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София, 01.08.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.05.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №4926/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№105023/07.08.2017г.,подадена от С. С./А. / У.,чрез пълномощника й адвокат А. И. И.,против решение №4401/19.06.2017г. на Софийски градски съд,ІІІ-Б въззивен състав,постановено по в.гр.д.№4431/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №162999/18.10.2016г. на Софийски районен съд,Іго,26 състав по гр.д.№63306/2014г. по описа на съда,в частта му-за признаване за установено по отношение на ответницата С. А.,сега У., на основание член 108 ЗС,че ищците Р. Л. П. и С. Л. Ч. притежават правото на собственост върху 29,70 % идеални части от 246/527 идеални части от недвижим имот-дворно място с площ от 527 кв.м,съставляващо част от УПИ V-30,УПИ VІ-31 и УПИ ІХ-32 по плана на [населено място], местн.”Ц. Б. ІІІ”,както и част от ПИ 30,ПИ 31 и ПИ 32 по актуалния план на [населено място],попадащ в кадастрален лист 0538,както и върху 29,70 % от 246/527 идеални части от правото на собственост върху пристройка,изградена до северната фасада на основната сграда,състояща се от избено помещение,две стаи на партерния етаж с обща площ 30 кв.м и лятна кухня със санитарен възел на втория етаж с обща площ 10 кв.м и осъжда ответницата да предаде на ищците гореописания недвижим имот.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Р. Л. П. и С. Л. Ч.,чрез пълномощника си адвокат Л. Ю. Д.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество считат жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците са собственици на претендираните идеални части от недвижимия имот-описаното дворно място,по силата на договор за покупко-продажба от 07.11.2007г.,сключен с продавачите И. В. К. и М. Р. К.,обективирана с нотариален акт №150/2007г- на нотариус Р. Д./лист 7 от делото-СРС/,като между страните има влязло в сила на решение гр.д.№3879/2008г. по описа на СРС,Іго,42 състав/лист 12 от делото-СРС/,с което със сила на пресъдено нещо са отречени претенциите на ответницата С. А., по предявен от нея иск с правно основание член 97,ал.1 ГПК/отм/ срещу ответниците Р. Л. П. и С. Л. Ч./настоящите ищци /и праводатели им- също ответници по този иск И. В. К. и М. Р. К.,за признаване за установено по отношение на последните, че ищцата С. А. е собственик на цялото дворно място въз основа на правоприемство от покупко-продажба с нейния праводател,както и изтекла в нейна ползва придобивна давност,съгласно постановеното/вкючително с решение за поправка на последното с решение производство по член 247 ГПК/,иска е отхвърлен,а именно,че ищцата е собственик на 29,70 идеални части от процесния недвижим имот/,поради което е стигнал до извода,че по отношение наличието на съсобственост относно процесното дворно място е налице влязло в сила съдебно решение по предявен положителен иск за собственост, и довода на ответницата С. А.-У.,че е изключителен собственик на дворното място на основание давностно владение не подлежи на преразглеждане.Съдът е посочил,че предмет на претенцията по предявения в настоящото производство ревандикационен иск,освен описаните идеални части от недвижим имот-дворното място, е и описаната в молбата пристройка,придобита от ищците на основание член 92 ЗС- по приращение,като по отношение на собствеността,респ. съсобствеността върху тази пристройка,която не е била предмет на приключилия спор между страните с горепосоченото влязло в сила решение,не е формирана сила на пресъдено нещо.В тази връзка,след анализ на доказателствата по делото и данните по съдебно-техническата експертиза,съдът е приел,че процесната пристройка е била изградена към момента на разпоредителните сделки в полза на страните,същата представлява самостоятелен обект и търпим строеж,съгласно пар.16,ал.1 ПР на ЗУТ,като ирелевантно на спора е дали последната е реализирана при наличие или не на строителни книжа.При преценка на характера и предназначението на спорната пристройка,съдът е стигнал до извода,че тя освен че не е обща част по естеството си,не е такава и по предназначение,защото не е установено с доказателствата по делото да обслужва общи нужди на сградата,а по възражението на ответницата,че е придобила по давностно владение,съдът е приел за недоказано,тъй като извършеното преустройство на същата от ответницата е станало едва през 2011г.,и предвидения от закона срок не е изтекъл.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,след дадените от съда указания,касаторът твърди,че/цитирам/:
„1.налице са основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК.Спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС,съгласно която моментът от който започва да тече придобивната давност,е установяването на фактическа власт върху вещта,с явното намерение да се свои като собствена,като намерението за придобиване се предполага до доказване на противното.В този смисъл изводите и на двете инстанции са неправилни и необосновани,което е довело до неправилно приложение на материалния закон.
2.Налице е и съществено нарушение на съдопроизводствените правила,тъй като въззивният състав неправилно не допусна направеното с въззивната жалба доказателствено искане/под №2 във възззивната жалба/,като прие,че първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по направеното от нас доказателствено искане,но предвид факта,че сме се снабдили с препис от протокола от въпросното съдебно заседание,е следвало да поискаме допълването му чрез произнасяне на съда по искането ни.” и „Този извод на съда е неправилен.”
В точка трета от изложението си,касаторът заявява,че /цитирам/:
3.”Налице са основанията по член 281, ал.1,т.3 от ГПК,свързан с правилното приложение на чл.269,изр.2 от ГПК.”,като се формулират подвъпроси по съществото на спора и се излагат касационни оплаквания,че решението на съда е неправилно и необосновано,и в изложението не се цитира и не се прилага към същото никаква съдебна практика на ВКС,както и такава на съдилищата.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по делото,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му по член 284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от съдържанието на изложението на касатор,в същото се навеждат изключително и само касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценка за правилността или не на въззивното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4401/19.06.2017г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІІІ-Б въззивен състав,постановено по в.гр.д.№4431/2017г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: