Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
[електронна поща]
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София, 12.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21.06.2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 955 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Д. П. В. срещу въззивно решение № 1396 /11.11.2016 г. по гр.д. № 1310 /2016 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени искове на жалбоподателя срещу Ю. Й. Л. 1) с правно основание чл.30 ЗН – за намаляване на саморъчно завещание от 14.05.2014 г. на А. Л. Х., починала на 30.05.2014 г., с което е завещан апартамент, за възстановяване на 1/3 ид.ч. от запазената част на В. Й. В., починал на 02.09.2014 г. и 2) за допускане на делба на апартамента.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Ю. Й. Л. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено по иск по чл.30 ЗН и по иск за съдебна делба, за което не са предвидени ограничения за допускане до касационно обжалване.
Исковете са предявени от преживяла съпруга срещу сестрата на покойния си съпруг за намаляване на завета на майката на ответницата и покойния съпруг и за делба на завещания със завета апартамент.
Въззивният съд е приел следното:
Майката А. Л. Х. е починала на 30.05.2014. Завещанието и е обявено. Синът В. В. (съпругът на ищцата) е починал на 02. 09.2014 г.
Майката А. Х. е придобила процесния апартамент с действителен договор за доброволна делба, сключен между нея, дъщеря и Ю. Л. и сина и В. В. през 1990 г… А. Х. е завещала процесния апартамент на дъщеря си Ю. Л. на 14.05.2014 г., завещанието е обявено. По делото е установено, че завещанието е написано и подписано от А. Х.. Синът на завещателката В. В. не е предявил иск по чл.30 ЗН до смъртта си.
В. В. е завещал на съпругата си Д. В. (ищцата) цялото си имущество със саморъчно завещание от 19.02.2005 г., което е написано и подписано от него. Ищцата Д. В. в качеството си на наследник на В. В. няма право да иска възстановяване на запазената му част от наследството на А. Х.. Това е така, тъй като независимо, че правото е имуществено, упражняването му зависи от личното усмотрение на наследника с право на запазена част. Поради това не може да се признае на приобретателя на наследствените права на наследника с право на запазена част и на неговите заветници, освен ако последният не им е прехвърлил изрично това право. Щом искът за възстановяване на запазената част не е упражнен (искът – предявен, правото – упражнено) от наследника с право на запазена част, следва, че той е прехвърлил правата си без да включи и правото да иска възстановяването и (така т.3, б. от Постановление № 7 /28.11.1973 г.на Пленума на ВС).
Съдът приема, че В. В. е знаел за саморъчното завещание от 14.05.2014 г. на А. Х., което съдържа завет на недвижимия имот, имал е възможност приживе и не го е оспорил, което е резултат на личната му преценка. Без съмнение е знаел, тъй като след неговото обявяване същото е подлежало на вписване по чл.112,б. „и” ЗС, което съгласно чл.113 ЗС има за последица противопоставимост на правата по завещанието на придобити права по вписани по-късно актове. Вписването има и оповестително действие – вписаното завещание се счита известно на всеки. От друга страна обявяването и вписването от страна на заветника представлява несъмнено позоваване на същото, тъй като обявяването му по този начин има за цел и пряка последица противопоставимостта на правата по завещанието на всяко трето лице
Поради това искът по 30 ЗН е неоснователен. И тъй като между страните не е налице съсобственост и искът за делба също е неоснователен.
Във връзка с доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че наследодателят на ищцата В. В. е узнал за оставеното от майка му завещание в полза на ответницата по исковете, жалбоподателят извежда следните въпроси:
Дали вписването на завещанието в Агенцията по вписванията е достатъчно за узнаването или е необходимо заветникът да предприеме фактически действия, които да са достигнали до знанието на наследника с накърнена запазена част. И по-конкретно: Допустимо ли е наследникът по закон или универсално завещание на наследник, чиято запазена част е накърнена, да упражни правата му по чл.30 ЗН, ако прекият наследник с право на запазена част е починал преди облагодетелстваният заветник да е извършил фактически действия по приемане на наследството, както и преди да изтече общият срок на погасителната давност по иска по чл.30 ЗН.
Жалбоподателят твърди, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, както и че са разрешени в противоречие с приетото в т.3, г). от ППВС № 7 /28.11.1973 г., решение № 24 от 17.02.2012 г. по гр.д. № 407 /2011 г. на ВКС, І г.о. и с решение № 157 от 12.07.2016 г. по гр.д. № 533 /2016 г. на ВКС, ІІІ г.о, с които е прието от кога тече срокът за предявяване на иск по чл.30 ЗН и с изтичането на какъв срок се погасява правото на иск по чл30 ЗН – основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Тъй като въззивният съд не е приел, че давностният срок за предявяването на иска по чл.30 ЗН е изтекъл, нито, че искът по чл.30 ЗН е погасен по давност, въпросите не са обуславящи и въззивният съд не е допуснал противоречие с приетото в посочената практика.
Обуславящ е въпросът дали правото по чл.30 ЗН може да бъде упражнено от наследниците по завещание на наследника със запазена част, ако не им е било прехвърлено изрично. Такъв въпрос не е изведен.
Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. А искането на ответника по жалбата за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е основателно и доказано за сумата 1500 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с договора за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1396 /11.11.2016 г. по гр.д. № 1310 /2016 г. на Варненския окръжен съд, г.о.
Осъжда Д. П. В. да заплати на Ю. Й. Л. сумата 1 500 лева за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.