О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София 15.12.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на десети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 6233 по описа за 2014 година и ч.гр.дело № 6232/14г.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от К. против решение № 161 от 25.10.13г.,постановено по в.гр.дело № 335/13г.на Варненския апелативен съд.
Постъпила е и частна жалба от Х. В. Д. като ФЛ и като ЕТ”А. –Х. Д. срещу определение № 60 от 29.01.14г.на Варненския апелативен съд по посоченото дело,с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
След образуване на касационното производство,в срока за произнасяне по реда на чл.288 ГПК,от ищеца К. е депозирана молба вх.№ 10794/2.12.14г.,с която е заявил,че се отказва изцяло от иска,предявен по реда на чл.28 ЗОПДИППД/отм./срещу ответниците Х. В. Д., [фирма],К. Г. Б.,Д. К. Т.,В. В. В. и [фирма].
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото и постъпилата молба,подписана от изрично упълномощен от председателя на К. представител да направи отказ от иска,счита,че са налице предпоставките на чл.233 изр.3 ГПК.Отказът от исковете е направен по време на висящността на делото в касационното производство и преди постановяване на решение от Върховния касационен съд.Налице е надлежно десезиране на съда,поради което и съгласно чл.233 изр.3 ГПК въззивното и първоинстанционно решения следва да бъдат обезсилени,а производството – прекратено.
По частната жалбата на Х. Д. в качеството на физическо лице и ЕТ”А. – Х. Д./:
Частната жалба е неоснователна.
С определение № 60 от 29.01.14г.по в.гр.дело № 335/13г. Варненският апелативен съд е оставил без уважение молбата,подадена на основание чл.248 ал.1 ГПК от адв.Б.Ж. като пълномощник на Х. В. Д. в качество на ФЛ и на ЕТ,за изменение на въззивното решение в частта му за разноските.Изложени са съображения,че с решението по същество въззивният съд се е произнесъл по искането на адв.Ж. като пълномощник на Х. Д. за присъждане на разноски,като го е оставил без уважение,тъй като не е доказано заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение.
Правилно въззивният съд не е присъдил адвокатско възнаграждение на жалбоподателя,тъй като по делото няма данни за реалното му заплащане.В този смисъл е приетото с Тълкувателно решение № 6/12г.на ОСГТК на ВКС разрешение,че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само когато страната е заплатила възнаграждението.
Поради прекратяване на делото ищецът следва да заплати на ответника К. Г. Б. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2167.40 лв,а на ответника Х. В. Д. 1734 лв съдебни разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК.Не следва да се присъжда в полза на Х. Д. сумата 70 000 лв адвокатски хонорар,тъй като не са представени доказателства за реалното му заплащане.В приложеното в първоинстанционното дело пълномощно не е посочен адвокатски хонорар,за да се приеме като разписка. Списъкът с разноски по чл.80 ГПК не е достатъчен, а следва да се представят доказателства за реално плащане в какъвто смисъл е ТР № 6/12г.на ОСГТК ва ВКС.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 161 от 25.10.13г.по гр.дело № 335/13г.на Варненския апелативен съд и потвърденото с него решение № 930 от 30.04.13г.по гр.дело № 1588/09г.на Варненския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска,предявен от К. по реда на чл.28 ЗОПДИППД/отм./ срещу ответниците Х. В. Д., [фирма],К. Г. Б.,Д. К. Т.,В. В. В. и [фирма] за сумата 2 813 770.08 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Х. В. Д. в качеството му на физическо лице и на [фирма] срещу определение № 60 от 29.01.14г.на Варненския апелативен съд по посоченото дело,с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
ОСЪЖДА К. да заплати на Х. В. Д. като ФЛ и като ЕТ”А. –Х. Д.”сумата 1734 лв съдебни разноски.
ОСЪЖДА К. да заплати на К. Г. Б. сумата 2167.40 лв разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва в частта за прекратяване на производството пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.