О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
[населено място], 16.10.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1293/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЗАД“Армеец“АД против решение №2529/05.12.2017г. по гр.д.№2629/17г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №468/23.01.17г. по гр.д.№14617/13г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу Г. К. М. искове с правно основание чл.227 т.1 вр. чл.226 ал.3 КЗ и чл.274 ал.1 т.2 КЗ /отм./ – за заплащане на сумата 335 000 лв.,представляваща изплатено от дружеството,в качеството му на застраховател, на четири физически лица по застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,настъпили вследствие от ПТП,причинено от умишлено противоправно поведение на ответника и последният е осъден да заплати държавна такса и разноски .
В касационната жалба са изложени оплаквания за материална неправилност и необоснованост на въззивния съдебен акт. Искането е за касирането му и произнасяне на Върховния касационен съд по същество с уважаване на исковете,както и за присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът Г. К. М. в писмен отговор на касационната жалба е изразил становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на изложените в нея оплаквания срещу правилността на въззивното решение.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и съобразно изискванията на чл.284 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,поради което я намира за допустима.
При преценката си за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение,с което предявените от ищеца искове са намерени за неоснователни и недоказани, Софийски апелативен съд е приел за установени с безспорни доказателства,ангажирани в производството пред първата инстанция, обстоятелствата по настъпването на 06.01.2012г. на ПТП с участието на лек автомобил Мерцедес,управляван от ответника и лек автомобил Ситроен С5,вследствие на което водачът на последния е починал,а на пътувалия с него пътник /съпруга/ са причинени телесни повреди; по образуваното н.о.х.д. по описа на ОС ВеликоТърново съдът е одобрил постигнато между прокуратурата и обвиняемия М. споразумение,съгласно което последният е признат за виновен за причиняването на смърт и телесна повреда по непредпазливост – престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 НК; ищецът,в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на автомобила,причинил ПТП, е сключил две споразумения – с наследниците на починалия и с пострадалата пряко от ПТП, както и с участието на М., за доброволно уреждане на претенциите по застраховката,в резултат на което застрахователят е заплатил в полза на увредените обезщетение в общ размер 335 000 лв.Във връзка с наведените от ищцовото дружество доводи за наличие на умисъл и неизпълнение на задължение на виновния водач, които , съгласно чл.227 т.1 и чл.274 ал.1 т.2 КЗ /отм./ са отделни основания за ангажиране на регресната отговорност на последния спрямо платилия застраховател,въззивният съд е определил като спорни въпросите управлявал ли е ответникът технически неизправен автомобил,заради която неизправност да е настъпило ПТ и умишлено ли е причинил вредите.След анализ и преценка на събраните в производството писмени доказателства, технически експертизи и свидетелски показания е приел,че независимо от факта,че автомобилът е бил управляван с гуми,различни от предписаните такива от производителя,те са били съвместими с изискванията му; размерите им не са се отразили на стабилността на автомобила, те не са застрашили безопасността на движение и не са оказали влияние за настъпването на ПТП; автомобилът е бил технически изправен. По втория спорен въпрос въззивният съд е констатирал липса на ангажирани от ищеца доказателства за умисъл в поведението на ответника за настъпването на ПТП.Твърдението на ищеца за наличие на такъв с оглед установения по делото факт,че преди сблъсъка водачът на л.а. Мерцедес рязко е подал газ,увеличавайки скоростта, вследствие на което е навлязъл в насрещната лента,не е споделено от състава на САС.Аргумент за тази си позиция съдът е почерпил от заключенията на експертите,според които навлизането в насрещната лента е резултат от загуба на контрол върху автомобила при увеличаването на скоростта.Позовал се е на разпоредбите на чл.300 ГПК и чл.413 ал.2 и ал.3 НПК относно задължителната за гражданския съд сила на съдебните актове на наказателния съд,включващи и сключеното между прокуратурата и виновния водач споразумение,одобрено от наказателния съд,с което е приета форма на вината „непредпазливост“.Посочил е,че умисълът по смисъла на чл.226 ал.3 КЗ /отм./ за причиняване на ПТП със смърт и телесни повреди на трети лица не може да се предполага,а следва да е установен при условията на пълно и главно доказване от страната,която твърди такъв и,тъй като нито в гражданското производство се установява такова поведение на ответника,нито се представя съдебен акт – присъда, решение на наказателен съд или решение по чл.124 ал.5 ГПК,не може да бъде направен извод за наличие на предпоставките на чл.227 т.1 вр. чл.226 ал.3 КЗ/отм./.
Общата предпоставка за допускане на решението до касационен контрол в приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се обосновава с въпросите 1. Когато се твърди правно релевантен факт,който не е обхванат от споразумението по глава 29 НПК,следва ли съдът самостоятелно да изследва този факт или е достатъчно да се позове на задължителната сила на споразумението по чл.413 НПК? и 2. Следва ли когато са налице всички основания за уважаване на исковете по чл.227 т.1 вр. чл.226 ал.3 и чл.274 ал.1 т.2 КЗ/отм./ същите да се отхвърлят като неоснователни, позовавайки се на задължителната сила на присъдата по чл.413 НПК,без да се обсъдят и изследват правно-релевантните факти,установяващи умисъла на дееца,които не са обхванати от споразумението по глава 29 НПК? Като допълнителен селективен критерий,приложим и към двата въпроса, касаторът сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Наред с това касаторът се позовава на наличие на основанието на чл.280 ал.2 ГПК за допускане на касационния контрол – очевидна неправилност на въззивното решение,което мотивира „с липса на мотиви по отношение на релевирания правен въпрос“ и с „наличие на явна необоснованост на правния извод,както и явно противоречие между събраните доказателства и направения от съда извод“.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия,първо отделение не намира да са налице предвидените в закона основания за допускане на решението на Софийски апелативен съд до касационен контрол по същество.
Поставените в изложението два въпроса нямат характер на обуславящи крайния изход на спора пред въззивната инстанция. Позоваването в мотивите на решението на САС на задължителната, съгласно разпоредбите на чл.413 вр. чл.383 ал.1 НПК, сила на споразумението,като акт,с който приключва наказателното производство,според което ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление по непредпазливост, не може да бъде счетено за решаващ извод в смисъла,вложен с формулирането на въпросите. Липсва формиран от съда мотив,че след като е налице споразумение,именно въпросът с умисъла е бил решен със задължителна за гражданския съд сила. След като е обсъдил свидетелските показания и констатациите на вещите лица,установяващи факта,че преди удара водачът е подал рязко газ,увеличавайки скоростта на автомобила /противно на твърдяната от касатора липса на обсъждане на тези доказателства/,съдът е заключил,че това обективно поведение не е достатъчно да се приеме за пълно и главно доказано от ищеца наличие на субективно отношение на дееца към деянието във формата на умисъл /който следва да е обоснован,съобразно елементите,посочени в чл.11 ал.2 НК/.Изрично е аргументиран крайният извод на съда с това,че по делото не е установено по категоричен начин от ищеца /чиято е доказателствената тежест/ намерение у М. за причиняване на смърт и телесна повреда с осъщественото от него деяние,нито е представен съдебен акт,който да обвърже състава при произнасянето му относно именно тази форма на вината.
Наред с изложеното, независимо, че съобразно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,липсата на правен въпрос е достатъчна да бъде отказан достъпът до касационен контрол,следва да се посочи и липсата на надлежно обоснована, сочена в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, допълнителна предпоставка за извършването на селекцията. В касационната жалба този допълнителен критерий е посочен формално с цитиране на съответния текст от закона,без да се излагат съображения,обосноваващи необходимост от тълкуване на конкретна правна норма по причините и с целите,посочени в т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, въззивното решение следва да страда от такъв съществен негов порок,който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми,обусловили решаващите му правни изводи. Тази преценка,доколкото е присъща за същинската контролна дейност на касационната инстанция,извършвана в производство по допуснато касационно обжалване по чл.290 ал.2 ГПК, не може да бъде основание за приложимост на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Наличието на такава предпоставка би могло да бъде обосновано само когато неправилността е обективно и явно установима – например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика и т.н. Във всички останали случаи на неправилност, обоснована с доводи за неточно тълкуване и прилагане на материалния закон, за нарушаване на процесуални правила при разрешаване на правния спор,необсъждане на доводи и доказателства и несъответствие с тях на крайните изводи, оплакването на касатора не може да бъде отчетено и споделено като предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК.
В така очертаните рамки настоящият състав на ВКС не преценява обжалваното решение като очевидно неправилно по смисъла на въведената с изменението на ГПК /ДВ бр.86/17г./ предпоставка за допустимост по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Аргументите на касатора в тази насока не биха могли да се преценят като осъществяващи някоя от изброените по-горе хипотези,а се свеждат до излагане на съображения,които са относими единствено към фазата по разглеждане на спора при вече допуснато обжалване на съдебния акт.
Изложеното налага настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 7000 лв.,съобразно приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие
Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2529/05.12.2017г. по гр.д.№2629/17г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗАД“Армеец“АД с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление [населено място] ул.“Стефан Караджа“№2 да заплати на Г. К. М. с ЕГН [ЕГН],с адрес [населено място][жк] сумата 7000 лв. разноски за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.