4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
[населено място], 16.08. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети август, през две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: БОЙКА СТОИЛОВА
Членове: С. ДИМИТРОВА
И. ПАПАЗОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 311 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийски градски съд № 17676/16.12.2010 г. по ч.гр.д. № 14456/2010 г., с което е потвърдено определение от 13.07.2010 г. по гр.д. № 8498/2010 г. на Софийски районен съд, 88 с-в, с което е върната молбата на М. Б. Д. от [населено място], по която е образувано гр.д. № 8498/2010 г. по описа на СРС, 88 с-в, поради неотстраняване в срок на нередовностите й и е прекратено производството по делото.
Недоволна от определението на СГС е жалбоподателката М. Б. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. В. от АК-С., която го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия за издаване на заповед за защита от домашно насилие против Д. С. Г. от [населено място].
В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, се релевират и трите хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е посочено главното основание за допускане на касационното обжалване, а именно – кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, който е решен в обжалваното въззивно определение в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Като процесуалноправен въпрос бланкетно е посочено приложението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 99 и чл. 94 ГПК, а именно, че съдът не й е указал правото да ползва безплатна правна помощ, който обаче не е от значение за изхода на делото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателката и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е върнал молбата на М. Б. Д. с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу Д. С. Г., поради неотстраняване в срок на нередовностите й, на основание чл. 129, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 127 ГПК, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение. Приел е също така, че след като молбата е била нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, правилно първоинстанционният съд я оставил без движение за отстраняване в срок нередовностите й и тъй като те не са били отстранени с молбите-уточнения от 28.06.2010 г. и 08.07.2010 г., правилно съдът на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, я е върнал.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че жалбоподателката не е изложила кой е правният въпрос, разрешен от въззивния съд, който да е от съществено значение за делото, разрешен при хипотезите на чл. 280, ал. 1, т.1- 3 ГПК. В депозираното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване само бланкетно е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос във връзка с приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 99 и чл. 94 ГПК, а именно, че съдът не е указал на молителката правото да ползва безплатна правна помощ, поради което тя не е могла да отстрани нередовностите на молбата си за издаване на заповед за защита от домашно насилие. Макар, че този въпрос не е обусловил изхода на спора, за да е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, следва да се отбележи, че съдът не е допуснал този процесуален пропуск, тъй като видно от съобщенията, изпращани на молителката, тя е била известена за възможността да ползва правна помощ при необходимост и право затова, от което тя не се е възползвала.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторката не е посочила главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен или процесуалноправен/ – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на трите алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3. за да се допусне разглеждане на частната касационна жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая такъв въпрос от материално или процесуалноправно естество не е изведен от касаторката. В изложението на практика се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и които са относими към основателността на частната касационна жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по частна касационна жалба с вх. № 32193/11.04.2011 г. на М. Б. Д. от [населено място], на въззивно определение на Софийски градски съд № 17676/16.12.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 14456/2010.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :