О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София, 19.12.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 6607 по описа на Върховния касационен съд за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на Д. В. С. от [населено място], чрез пълномощника му адв. П. Т., против определение № 383 от 26.06.2014 год. по ч. гр. д. № 3661/2014 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба против определението от 16.08.2013 год. по ч. гр. д. № 632/2013 год. на Врачанския окръжен съд.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като счита, че приетото в т. 8 от ТР № 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС противоречи на процесуалния закон относно обжалване на въззивното определение, постановено в заповедното производство. Иска неговата отмяна и вместо това подадената частна касационна жалба бъде разгледана по същество.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
Настоящето производство е допустимо – обжалва се определение на ВКС, с което е оставена без разглеждане предходната частна касационна жалба на Д. С. против въззивното определение, частната жалба е подадена от легитимирана страна и при спазване срока по 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от жалбоподателя частна касационна жалба, предходният състав на ВКС, І г. о. е приел, че същата е процесуално недопустима – с нея се обжалва определение на въззивен съд, с което е потвърдено разпореждане на районния съд по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение на заповед по чл. 417 ГПК и е отменено определение по чл. 420 ГПК за спиране на незабавното изпълнение /спрямо другия длъжник/. Изводът е обоснован с приетото в т. 8 на ТР № 4/18.06.2014 год. по т. д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.
Определението следва да бъде потвърдено, с оглед задължителната съдебна практика по тълкуване на процесуалния закон по въпроса за обжалваемостта пред касационния съд на въззивните определения, постановени в заповедното производство – ТР № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС, т. 8. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ Тълкувателните решения на ВКС, приети при констатирана противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона, на основание чл. 124 ЗСВ, са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В обжалваното определение предходният състав се е съобразил с тази задължителна съдебна практика, а доводите на жалбоподателя за обратен извод са неоснователни.
Поради горното настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението с № 383 от 26.06.2014 год. по ч. гр. д. № 3661/2014 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от Д. В. С. частна касационна жалба срещу определението от 16.08.2013 год. по ч. гр. д. № 632/2013 год. на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.