1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София, 19.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3534 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца Р. Е. Д. против Решение № 1371 от 26.06.2015г. по в.гр.д. № 697/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав за потвърждаване решението по гр.д.№ 6864/2014г. на СГС, 18 състав в частта за отхвърлянето на иска по чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 35 000лв. до обжалваната пред САС част от 80 000лв.
С касационната жалба се иска отмяната на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Твърдението е за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на конкретния размер на обезщетението и несъобразяване на критериите за справедливост, въведени в т.4 ППВС 4/68г. и практиката на ВКС, неотчитане на интензитета, продължителността и бъдещите усложнения на увредения долен крайник, наличието на остатъчни белези, преживения стрес и шок, довели до косопад, както и отсъствието за социален живот и изживяната от ищеца болка от раздялата с приятелката, резултат на състоянието, в което пострадалият изпаднал вследствие на процесното пътно произшествие. Наведени са и доводи за несъобразяване размера на определеното обезщетение с лимитите на застрахователно покритие.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването с твърдения за разрешаване на спора в противоречие с практиката на ВКС – при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК /ППВС 4/68г. и решения на 2 т.о. на ВКС: № 93 по т.д.№ 566/2010г., № 78 по т.д.490/2012г., № 151 по т.д. № 486/2012г., № 79 по т.д.№964/2011г., №99 по т.д.№ 44/2012г. № 95 по т.д.№ 220/2012г. по въпросите: 1/За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД и за задължителното излагане от съда на съображенията за определяне на същия. 2/ Следва ли и доколко при определяне на дължимото обезщетение на неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя, съдът да съобрази и нормативно определените лимити по ЗЗГОА.
В писмен отговор ответникът ЗК [фирма] оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
Въззивната инстанция се е произнесла по наведените в жалбата оплаквания на въззивника-ищец срещу отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до 80 000. Приела за безспорно установено, че в причинна връзка с пътното произшествие от 20.08.2013г., при която е пострадал като пътник в лек автомобил, ищецът е получил контузия на главата и множествени счупвания на дясната голямопищялна кост – открито пунктиформено счупване на голямопищялната кост на дясната подбедрица, претърпял е оперативна интервенция с имплантиране на метална остеосинтеза, бил е затруднен в придвижването си за срок от 6месеца, през които е търпял болки; през първите четири месеца се е придвижвал с патерици поради невъзможност да стъпва на счупения крак. Отчетено е, че понастоящем счупената кост е зараснала окончателно, ищецът се придвижва самостоятелно без помощни средства, поставеният метален заключващ пирон може да бъде изваден с нова операция, която ще му причини страдания за около месец и че в областта на дясната подбедрица има остатъчен белег с дължина 6-7см., трайни белези са останали и в долната част на подбедрицата, където са вкарани застопоряващите винтове. САС е приел, че присъденото на ищеца обезщетение от 35 000лв. е справедливото и отчита вида и характера на уврежданията му, продължителността и естеството на търпените болки и неудобства, младата му активна възраст, изпитваните за определен период притеснения и неудобства в ежедневието, както и преживения емоционален стрес. Посочил е, че факти и обстоятелства относно търпените морални вреди от появилия се в резултат на стреса частичен косопад, не са изложени в исковата молба, а са наведени в жалбата, поради което са преклудирани и не подлежат на обсъждане. Приел е, че определеното обезщетение е съобразено и с обществено икономическата обстановка в страната, като е обосновал, че задължителната практика на ВКС /напр. решенията по т.д.795/2008г., т.д.№ 288/2011г.на 2 т.о./ посочва като ориентир за паричния еквивалент на обезщетението и съответните лимити на застрахователно покритие към релевантния момент за определянето му, но не въвежда като абсолютен критерий съобразяването и отчитането на размера им, а следва нормативно посочените минимални нива, да се разглеждат като отражение на обществено икономическата конюнктура в страната.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице. Първият въпрос е твърдение за допуснати процесуални нарушения и необснованост на въззивния акт. Въпросът е общ, принципен и неконкретен по отношение на посочените от САС индивидуализирани факти и релевантни критерии, които са го мотивирали да счете определения размер на обезщетението за справедлив. Не е обосновано и наличието на допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК, на която касаторът се позовава. Константната практика на ВКС по чл.290 ГПК е, че Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.52 ЗЗД в ППВС 4/68г., които указания по приложението на закона, който установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, не са загубили своето значение и понастоящем. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Доводът за значението на лимитите на застрахователното покритие не е правен въпрос, а отново твърдение за неправилност, а и по отношение значимостта и тежестта му /дали е определящ и водещ/ при преценката за размера на обезщетението, решението на въззивната инстанция не е в противоречие с практиката на ВКС. Поради необосноваване на общата и допълнителните предпоставки за допускане на обжалването, което задължение е в тежест на касатора, искането за допускане на решението до факултативния касационен контрол е неоснователно. На насрещната страна касаторът следва да заплати разноски, поискани в отговора за юрисконсултско възнаграждение, за което списък по чл.80 ГПК не е представен, в размер на 300лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1371 от 26.06.2015г. по в.гр.д. № 697/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав за потвърждаване решението по гр.д.№ 6864/2014г. на СГС, І-18 състав в частта за отхвърлянето на иска.
Осъжда Р. Д. да заплати на ЗК [фирма] сумата 300лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: