О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 430
София, 22.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 493/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. “В”, Е. “М”, Е. “Д”, Е. “В” и Е. “Т”, всички с. съдебен адрес в гр. С. срещу определение № 308 от 15.04.2010 г. по ч.т.д. № 209/2010 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.
Частните жалбоподатели поддържат, че в нарушение на процесуалния закон с обжалваното определение е приет за недопустим касационния контрол върху актовете, постановени в обезпечителното производство. Застават на становището, че определението по чл.402 ГПК, с което се отменя допуснатото обезпечение е преграждащо по своя характер и като такова то подлежи на инстанционен контрол пред ВКС. Развиват се и доводи за недопустимост, респ. за нищожност на въззивното определение, тъй като посоченият в него номер на делото не съответствал на делото, по което то е постановено.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежни в процеса страни и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от настоящите жалбоподатели частна касационна жалба срещу определение № 1* от 11.2009 г. по гр. д. № 2954/2009 г. на Софийски апелативен съд. С въззивното определение е оставено в сила определение от 13.07.2009 г. по гр.д. № 1108/2002 г. на Софийски градски съд, с което са отменени обезпечителните мерки, допуснати от първоинстанционния съд.
В съобразителната част на определението, чиято отмяна се иска е посочено, че молбата за обезпечаване е постъпила в първоинстанционния съд на 31.07.2003 г. и съгласно § 2, ал.4 от ПЗР на ГПК производството по нея се разглежда по реда на отменения ГПК. Въз основа на това е направен извод, че частната жалба е процесуално недопустима като насочена срещу съдебен акт на въззивната инстанция, който съгласно т.7 на ТР № 1/2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ВКС не подлежи на касационно обжалване.
Определението е правилно.
Преценката за допустимост на частната касационна жалба се извършва с оглед уредбата на обезпечителното производство, съдържаща се в отменения Граждански процесуален кодекс, приложимостта на който към настоящата хипотеза следва от императивната норма на § 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.)., предвид факта, че молбата за отмяна на допуснатото обезпечение е постъпила преди датата 1.03.2008 г.
Въззивното определение, предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. „в“ ГПК (отм.), такива са само определенията на въззивните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на съдебния акт, с който сезираният съд е отменил допуснатото от него обезпечение не прегражда развитието на производството по делото, както неоснователно се поддържа от жалбоподателите и следователно не подлежи на касационен контрол.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение на определенията по чл.315 и чл.321 ГПК (отм.) за допускане на обезпечение на иска или за отмяна на обезпечителната мярка е подчертана изрично и в Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. В същото е посочено, че тези определения подлежат на обжалване пред ВКС само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд, т. е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискано допускане на обезпечение на иска, респ. отмяна на обезпечителната мярка, какъвто настоящият случай не е.
Обстоятелството, че съдът е посочил погрешен номер на делото, по който е постановен съдебния акт не се отразява на допустимостта и валидността му, за които съдът следи и служебно, доколкото се касае до грешка, която може да бъде отстранена от съда, който го е постановил – чл.247 ГПК.
Водим от горното настоящият състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 308 от 15.04.2010 г. по ч.т.д. № 209/2010 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: