О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
гр. София, 23.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев ч.гр.д. № 4220 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. Т. против определение № 1789 от 19.09.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 1300 по описа за 2018 г. на Бургаския окръжен съд, Трети въззивен състав, с което е потвърдено определение № 5224 от 16.7.2018 г. по гр.д. №2082 по описа за 2018 г. на Бургаския районен съд, ГК, 43 граждански състав, за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че определението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Има ли право родителят, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, да не се съгласи с даденото от другия родител информирано съгласие по чл.87, ал.4 от Закона за здравето за провеждане на лечението на общото им дете?
2. В случай че има такова право, следва ли медицинското заведение, пред което е дадено това информирано съгласие от родителя, упражняващ родителските права и пред което е изразено явното несъгласие от родителя, неупражняващ родителските права, да извърши поисканото лечение или следва да го откаже?
3. При възникнал спор между родители относно лечение на тяхно дете, когато родителските права са предоставени на единия от тях, следва ли съдът да се произнесе по възникналия между тях правен спор?
4. При възникнал спор между родители относно лечение на тяхното дете чий правен интерес защитава съдът-на родителите, на единия от тях или на детето?
Жалбоподателят моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд по тези въпроси, да го отмени и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.
Ответницата по частната жалба К. Т. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
За да се произнесе по въпроса за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, Върховният касационен съд взе предвид следното:
К. и Б. Т. са бивши съпрузи, от чиито брак е родено малолетното дете К. Б. Т.. Бракоразводното решение за прекратяване на брака все още не е влязло в сила, като с привременна мярка упражняването на родителските права е предоставено на майката. Детето боледува от заболяване, което е наложило извършване на операция в Испания. След завръщането в България майката на детето е преценила, че следва да продължи лечението с още една операция, която е значително по-лека от първата и според нея може да се осъществи в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов”. Бащата обаче е депозирал в болницата писмена декларация с изричен отказ детето да бъде оперирано в България. Затова майката е поискала от Бургаския районен съд да постанови решение, с което да разреши спора между страните и да замести съгласието на бащата за осъществяване на операцията. Бургаският районен съд е прекратил производството, а Бургаският окръжен съд е потвърдил прекратителното определение. Съображенията на съдилищата са, че спор между родители може да се разреши по реда на чл.123, ал.2 от СК само когато родителите живеят заедно. Когато родителите не живеят заедно, законодателят е предвидил в хипотезите на чл.59 и чл.127 от СК, че родителските права се упражняват от единия родител, при което спор по чл.123, ал.2 от СК е невъзможен. В тези случаи само по изключение родителските права, касаещи съществени за интересите на детето въпроси, могат да продължат да се упражняват от двамата родители, но само в изрично предвидените от закона случаи, например в чл.45, ал.1 от ЗБДЛ. В конкретния случай не е налице нито една от тези три хипотези. Родителските права са предоставени на майката и нейното информирано съгласие е достатъчно съгласно разпоредбите на чл.87, ал.4, чл.88 и чл.89 от Закона за здравето за провеждането на лечение.
При тези мотиви на съдилищата от съществено значение за изхода на спора относно допустимостта на производството е отговорът на третия въпрос на касатора дали в случая спорът между родителите следва да се разреши от съда. За разлика от общата правораздавателна власт да разрешава гражданскоправни спорове, съдът има подведомственост в областта на спорната администрация само в изрично предвидените от закона случаи. Такава е хипотезата на чл.123, ал.2 от СК, при която съдът може да разреши спор между родители, които съвместно упражняват родителски права. От систематичното място на разпоредбата, от съдържанието на чл.123, ал.1 от СК и от разпоредбите на чл.127 и чл.59, ал.2 от СК следва да се заключи, че такъв спор се отнася само за случаите, при които родителите живеят заедно, упражняването на родителските права е съвместно и не е било предоставено на някои от тях двамата в бракоразводния процес. Само когато двамата родители упражняват родителски права, несъгласието на единия по отделен въпрос, може да блокира вземането на решение и налага намесата на съда. Когато упражняването на родителските права вече е предоставено на единия родител и за вземането на определено решение неговото съгласие е достатъчно, спорът с другия родител няма правно значение, тъй като той не може да възпрепятства изпълнението на това решение. Такъв е и настоящият случай. Разпоредбата на чл.87, ал.4 от Закона за здравето изисква информираното съгласие да бъде дадено от родителя, който упражнява родителските права, в случая-от майката. Несъгласието на бащата няма правно значение, поради което не е необходимо спорът да се разрешава от съда. Такава необходимост възниква, ако някои права могат да се упражняват само съвместно. Тогава обаче законът изрично предвижда спорът да се разреши по съдебен ред-чл.127а от СК. Следователно разрешението на третия въпрос, което е възприето от съдилищата, съответства на правните норми, които са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Няма противоречие между това разрешение и ТР № 1 от 3.07.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г., които касаят други проблеми и не са относими за случая. Ето защо по третия въпрос касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска. Останалите формулирани от касатора въпроси не са от значение за изхода на спора. Несъгласието на другия родител и правата и задълженията на медицинското заведение/първи и втори въпрос/ не обуславят допустимостта на производството. Същият извод се отнася и до четвъртия въпрос относно зачитането на интересите на детето, тъй като този въпрос касае съществото на спора, до чието разрешаване може да се достигне само при наличие на всички предпоставки за допустимост на производството.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1789 от 19.09.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 1300 по описа за 2018 г. на Бургаския окръжен съд, Трети въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: