О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
гр. София 26.07.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 24 юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 224 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника Б. Т. Б., чрез адв. В. С. против решение от 14.11.2011 г. по гр.дело № 3703/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение № II-60-129/15.07.2010 г. по гр.дело № 167/2008 г. на Софийски районен съд, с което е изнесен на публична продан недвижимия имот – апартамент № 22, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 44.95 кв.м., която да се извърши от съдебен изпълнител и получената сума от проданта се разпредели от същия поравно между съделителите П. А. П. и Б. Т. Б. и последният е осъден да заплати на П. А. П. сумата 429.20 лв. разноски, обезщетение за ползване на имота за периода 23.08.2007 г. до 16.06.2010 г. – 3310.50 лв., законната лихва върху обезщетенията от падежите до 30.04.2010 г. – 549.40 лв..
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението, което е част от касационната жалба е поставен въпросът, че разрешеният материално правен въпрос от въззивния съд с въззивното решение е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответницата по жалбата П. А. П., чрез адв.М. В. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по извършване на съдебната делба.
Въззивният съд е приел, че процесният имот, представляващ апартамент № 22, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 44.95 кв.м. е допуснат до делба с влязло в сила решение между страните по делото и при делбени части – ? ид.част за всеки от тях.
Като е взел предвид заключението на вещото лице С. по назначената СТЕ съдът е приел, че имота е неподеляем – от същия не могат да се обособят два самостоятелни дяла и всеки от съделителите да получи дял в натура. С оглед на това е прието, че способа за извършване на делбата е изнасяне на публична продан на имота.
Приета е за основателна претенцията на ответницата по жалбата П. П. за присъждане на обезщетение за ползване на делбения имот само от жалбоподателя за времето от 23.08.2007 г. до 16.06.2010 г. в размер на сумата 3310.50 лв., както и претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението в размер на сумата 549.40 лв.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения въпрос в изложението, че разрешеният материално правен въпрос от въззивния съд с въззивното решение е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. За да е налице предпоставката на чл.280,ал.1, т.3 ГПК жалбоподателят следва да е формулирал ясно и точно правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение. Това е правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Задължение на жалбоподателя е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се преценяват сочените допълнителния основания за това. В случая жалбоподателят не е формулирал ясно и точно правен въпрос, който е включен в предмета на спора и който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. В изложението, което е част от касационната жалба само формално е възпроизведен текста на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, без да е конкретизиран и обоснован конкретен правен въпрос. Само на това основание касационно обжалване не следва да се допусне, без да се обсъжда наличието на предпоставката по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В тежест на жалбоподателя следва да се присъди сумата 30 лв. държавна такса по подадената касационна жалба за произнасяне по допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 14.11.2011 г. по в.гр.дело № 3703/2011 г. на Софийски градски съд, по касационна жалба вх. № 117740/21.12.2011 г., подадена от Б. Т. Б.,@@15@[жк], [жилищен адрес] чрез адв.В. С., [населено място], [улица].
Осъжда Б. Т. Б.,@@21@[жк], [жилищен адрес] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 30 лв. държавна такса по подадената касационна жалба за произнасянето по допускане на касационно обжалване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: