5
гр. д. № 1057/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 430
София, 27.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1057/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 25.10.2013 г. по гр. д. № 486/2013 г. Пернишки окръжен съд е потвърдил решение от 16.04.2013 г. по гр. д. № 2627/2011 г. на Пернишки районен съд, с което е признато за установено по отношение на Ч. Р за Б. АД, че [община] е собственик на земя с площ от 72 кв. м., съставляваща част от УПИ V, в кв. 90 по рег. план на [населено място], [община] от 1995 г., и е отхвърлен иска, за признаване за установено по отношение на Ч. Р. за Б. АД, че [община] е собственик и на построения върху имота трафопост „Гарата”, представляващ съвкупност от сграда и енергийно съоръжение, защрихована между буквите А-Б-В-Г-А в схемата към допълнителната техническа експертиза, която подписана от състава на съда е неразделна част от решението.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищеца [община], която поддържат основания по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация е подал писмен отговор със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
При проверка по допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд на РБ, І г. о. намери следното:
Ищецът е поддържал, че е собственик на трафопоста като съвкупност от сграда и енергийно съоръжение. С молба за уточнение на исковата молба от 05.07.2012 г. е посочил, че правото на собственост върху трафопоста е придобито по приращение, тъй като е изграден върху общинска земя без да е отстъпвано право на строеж. Позовава се и на §7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, с който се отделя общинската собственост от държавната, като приложението на нормата се извежда от това, че чрез трафопостът се захранват с ел. енергия обекти от местно значение.
От фактическа страна е установено, че трафопостът е построен през 1980 г. в имот пл. № 614 в кв. 9 по КРП на [населено място], утвърден 1961 г., който имот попада в парцел без номер отреден за „Жилищен блок на ДЦЗ „В. К.” и читалище”. По плана, одобрен през 1995 г., трафопостът е нанесен в УПИ V – За комплексно жилищно строителство, в кв. 90. С комплексна експертиза е установено, че трафопостът е построен на площ от 72 кв. м. По данни от паспорт техн. картотека – картон № 2 на Д. Е.” ДСП „Електроснабдяване” – окръжно София трансформаторният пост Т.-Гара е включен под напрежение на 30.Х.1980 г.
Съгласно паспорт форма № 5 на СК „Е.”-София, поделение „Е.” – П., Е. район – П. извънградски, трансформаторният пост Т.-Гара е въведен в експлоатация на 30.Х.1980 г. С приета комбинирана експертиза (л. 307 по гр. д. № 7627/11 г. на П.. РС) е установено, че трафопостът обслужва 225 броя потребители, пребиваващи на територията на общината.
Относно обстоятелството дали трафопостът е включен в баланса на „Е.” – П. с експертизата е установено, че към 1991 г. по баланса на поделението предоставените за стопанисване земя и сгради са записани само стойностно. Не се съхраняват оборотни ведомости извлечения от сметки 201- Земя и 201 – Сгради за да се установи конкретно кои обекти са се стопанисвали от Предприятие ”Е.” П.. Вещите лица, изпълнили комплексната експертиза, в съдебно заседание заявяват и това, че трафопостът се води в инвентарните книги на ответното дружество като сградата е под № 1215 с дата на придобиване 1. 01.1980 г.
Установено е с писмени доказателства, че Н. ЕАД е образувано с разпореждане № 46 от 07.11.1991 г. на Министерския съвет като еднолично търговско дружество с държавно имущество, което включва имуществото на обединения, комбинати и предприятие от системата на Комитета по енергетика съгласно приложение № 1. В т. 46 от приложението е посочено Предприятие ”Е.” П. като част от Стопански енергоснабдителен комбинат – София.
Н. е преобразуван чрез отделяне на ново [фирма], което става правоприемник на активите, включващи и електроенергийните съоръжения на територията на югозападната част на България.
Въз основа на така установените факти съдът е направил извод, че [община] не е станала собственик на трафопоста като съвкупност от сграда и съоръжение по приращение, тъй като той е изграден върху държавна земя преди влизане в сила на изменението на чл. 14, ал. 1 от Конституцията от 1971 г., където общинската собственост е посочена като вид право на собственост наред с държавната (ДВ бр. 6 и 29 от 1990 г.). Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за енергостопанството, действал при построяването на обекта, ел. централи и уредби за производство и пренос на ел. енергия са държавна собственост. На това основание трафопостът е станал държавна собственост след построяването му.
Направен е извод, че вещни права върху имота не са придобити и на основание §7, т. 7 ЗМСМА, тъй като не е била налице отрицателната предпоставка, установена в ал. 2 на нормата, в сила от 30.05.1995 г., но действаща от влизане в сила на закона на 17.09.1991 г., тъй като има тълкувателен характер, изискваща имуществото да не е включено в баланса на държавното предприятие. Прието е, че трафопостът е бил включен в баланса на „Електроснабдяване” – П. въз основа на събраните непреки доказателства – съставяне на паспорт и картон при пускането му в експлоатация. Изводът е мотивиран и с това, че по силата на законово разпореждане – чл. 12 от Закона за електростопанството (отм.), имотът като държавна собственост, служеща за задоволяване на дейността по чл. 2, ал. 1 от ЗЕ отм., следва да се счита включен в баланса на енергийното предприятие.
Не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия въпрос в изложението: При наличието на положителните и съответно липса на отрицателните предпоставки визирани в § 7, ал.1, т. 7 и ал. 2 ЗМСМА предметът на иска – енергиен обект сграда трафопост преминал ли е в собственост на общината към момента на влизане в сила на ЗМСМА на 17.09.1991 г.
Обосновано съдът е приел, че имотът е бил заведен като актив в счетоводните документи на „Е.” П., въз основа на косвените доказателства – картон и паспорт, отразяващи пускането му в експлоатация и поставянето му под напрежение през 1980 г. и завеждането му в инвентарните книги. Отразяването на дълготрайните материални активи на Енергостопанство – П. към момента на преобразуването му в баланса с обща цифрова стойност, липсата на оборотна ведомост, преценени в съвкупност и с останалите непреки доказателства, правилно е обосновало извод, че трафопостът, предмет на иска, е стопанисван от предприятие Е. П. от момента на пускането му в експлоатация през 1980 г.
След като имотът е част от стопанисваното от Енергостопанство П. имущество, то тази предпоставка изключва приложението на §7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА и не се налага обсъждане на това дали трафопостът като енергийно съоръжение е обслужвал само обекти на общината.
Неотносимо е възприетото в решение № 1337 от 06.01.2009 г. по гр. д. № 4382/2007 г. на ВКС, ІV г. о. То има за предмет, установителен иск за собственост на котелно помещение и съоръжение хидрофор, изградено и монтирано в петнадесет етажна сграда и обслужващо нуждите на парната и водна инсталация в сградата. При съобразяване предназначението на съоръжението е направен извод, че то не обслужва нужди на общината.
Некоректно е позоваването и на решение № 921 от 30.12.2009 г. по гр. д. № 2704/2008 г., ВКС, І г. о. Решението има за предмет установителен иск за собственост на незстроен недвижим имот по плана на населено място – град, отреден за трафопост. Прието е, че имотът е общинска собственост, по съображения, че е отреден за изграждане на трафопост, която да обслужва нуждите на жилищен комплекс, т. е. на мероприятие на общината. Направено е позоваване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), съгласно който, терените, отредени за изграждане на трафопост, могат да бъдат както държавна частна собственост, така и общинска частна собственост. Приетото в него е неотносимо към предмета на настоящия спор.
Вторият поставен в изложението въпрос е за това допустимо ли е съдът при липса на първична счетоводна документация за заприходяване на спорния обект в баланса на електроразпределителното дружество да приеме, че към 17.09.1981 г. му е бил предоставен за стопанисване и управление.
Изводът за предоставяне на стопанисването и управлението на трафопоста на предприятие Е. П. от построяването и пускането му в експлоатация е направен въз основа на установеното със счетоводна експертиза, която е работила по непреки доказателства. В съответствие със задължителната практика на ВКС, формирана с решения по чл. 290 ГПК е прието, че стопанисването и управлението на държавно имущество от държавно предприятие може да се установява със всички допустими от закона доказателства. В този смисъл са и събраните гласни доказателства.
Поставеният процесуален въпрос под № 3 в изложението не обуславя общото основание за допускане на касационна проверка, съдът е допуснал поисканите от страните доказателства при съобразяване относимостта им с оглед предмета на спора. Доводът, развит след въпроса, дали събраните доказателства установяват записване на имота в баланса на предприятието, чиито правоприемник е ответника, е въпрос по съществото на спора.
Поставеният четвърти въпрос е за това допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материалноправната норма на ал. 2 на § 7 от ПЗР на ЗМСМА не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение, тъй като е прието, че липсва положителната предпоставка на §7, ал. 1, т. 7 ПЗР ЗМСМА – имотът не обслужва само територията на общината, а е част от цялостната електроенергийна система на страната. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че чрез този трафопост е захранена с ел. енергия и гарата, която е обект от железопътния транспорт на страната. Последният е публична държавна собственост по разпореждане на закона – чл. 3, ал.1 Закона за железопътния транспорт.
Доколкото въззивният съд е обосновал извода си и на приетото за установено, че имотът е включен в баланса на държавното предприятие, от което е налице и отрицателната предпоставка по ал. 2 на § 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то този извод не противоречи на възприетото в представената от касатора съдебна практика, отнасяща се до друга хипотеза. Наред с това тази практика е преодоляна с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС (Р № 244 по гр. д. № 99/2009 г. и Р № 96 по гр. д. № 3122/2008 г. на ВКС, І г. о., поради което няма основание за допускане касационно обжалване на решението и по този въпрос, тъй като е съобразено с практиката.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.10.2013 г. по гр. д. № 486/2013 г. Пернишки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: