4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
гр. София,27.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1193 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Стрешкина – М. срещу определение от 26.01.2015г. по ч.гр.д. № 953/2015г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III – състав, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение от 22.10.2014г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано да се разпореди вписването на представения с молба вх. № 53068 от 22.10.2014г. договор за особен залог на търговско предприятие, а при условията на поправка на очевидна фактиеческа грешка и срещу определение от 12.12.2014г., с което е отказано да се разпореди вписването на представения с молба вх. № 53068/22.10.2014г. дружествен договор с непарична вноска с нотариално удостоверени преписи.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че съгласно ТР № 7 от 25.04.2013г. по т.д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията /ПВ/ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до преценка дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Поддържа, че първото основание за постановяване на отказ за вписване – че актът за вписване е представен в два екземпляра, единият от които е с нотариална заверка на подписите, а другият – без такава, не е сред изрично предвидените в ТР № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС и не може да послужи като основание за постановяване на отказ за вписване в нотариалните книги. Поддържа, че вторият аргумент – наличието на вписана по реда на чл.28, ал.1 ЗОПДИППД върху апортираните имоти като обезпечителна мярка възбрана също не е сред изчерпателно изброените в посоченото тълкувателно решение, а освен това счита, че тъй като прехвърлянето на собствеността на имотите е извършено чрез вписване на апорта в търговския регистър, наличието на вписана в имотния регистър възбрана след осъществяване на апортната вноска не може да обуслови постановяване на отказ за вписване в нотариалните книги на дружествения договор, с който вноската е извършена. Поддържа, че тъй като с молбата за вписване на акта е представен дружествен договор с нотариално удостоверяване на подписите, положени върху него, не е необходимо представяне на декларация по чл.73, ал.1 ТЗ на вносителите. Счита за необоснован и мотивът за отказ, свеждащ се до липсата на индивидуализация на апортираните имоти съгласно данните по чл.60, т.1 от ЗКИР, тъй като към датата на вписване на апорта в търговския регистър кадастрална карта по отношение на апортираните имоти все още не е била в сила и недвижимите имоти са били описани без посочване на такива данни. Поддържа, че поради това, за да е налице съответствие между вписваните в търговския и имотния регистър обстоятелства, следва дружественият договор да се впише в нотариалните книги със съдържанието към датата на вписването му в търговския регистър. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК обосновава допускане на касационно обжалване с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос: „Как следва да се цени представените писмени документи?” в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, възпроизвеждайки отново оплакванията, изложени в частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил разясненията в т.1 на ТР № 7/12г. на СОГТК на ВКС относно пределите на правомощията на съдията по вписванията и е приел, че представянето на писмените документи с молбата за вписване на дружествен договор, устав или учредителен акт относно направена непарична вноска, е предпоставка както за редовност на молбата, така и за извършваната от съдията по вписванията проверка на акта по съдържание и форма и за удостовереното с него право на собственост на вносителя. Приел е, че при нередовност на молбата за вписване, при неспазване на изискванията за съдържание и форма на подлежащия на вписване акт, както и при преценка, че вносителят не е собственик, съдията по вписвания следва да постанови отказ за вписване. Изложил е съображения, че липсата на декларация по чл.73, ал.1 ТЗ, в която е писменото съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му, е основание, обуславящо законосъобразността на обжалвания отказ. Приел е още, че липсва описание на апортираните имоти в дружествения договор, като съгласно изискванията на чл.6, ал.3 от ПВ, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, какъвто е настоящият случай, описанията се извършват съобразно данните по чл.60, т.1 ЗКИР.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторката само формално е изпълнила изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочила кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора – посоченият в изложението въпрос е твърде общ и поради това не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. В изложението си касаторката е повторила оплакванията си за неправилност на въззивното определение, изложени в частната касационна жалба. Тези оплаквания обаче могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касаторката и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
Поради това следва да се приеме, че липсва общото основание за допускане на касационен контрол, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание за това.
При този изход на спора на частната жалбоподателка не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 26.01.2015г. по ч.гр.д. № 953/2015г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III – състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: