3
определение по ч.гр.д.№ 413 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София, 27.09.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 413 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Лидия С. Б. и П. И. Б. срещу определение № 1637 от 25.05.2011 г. по в.гр.д.№ 2522 от 2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е изменено на основание чл.248 от ГПК определение № 1230 от 15.04.2011 г. по в.гр.д.№ 2522 от 2010 г. в частта му за разноските, като Лидия С. Б. и П. И. Б. са осъдени да заплатят на Технически университет-гр.В. сумата 1617,84 лв. разноски по делото пред първата инстанция и 1257,84 лв. юрисконсултство възнаграждение за въззивната инстанция.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.
Пълномощникът на ответника по частната жалба Технически университет- [населено място] оспорва същата като неоснователна.
Министерството на образованието и науката не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /частните жалбоподателки са били уведомени за обжалваното определение на Варненския окръжен съд на 03.06.2011 г., а частната жалба е подадена на 10.06.2011 г./ и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.248, ал.3 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна поради следното: Пред въззивната инстанция ищците са се отказали от иска. Поради това въззивният съд е обезсилил постановеното от първоинстанционния съд решение, но е присъдил на ответника направените от него разноски за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Искането си за присъждане на разноски пълномощникът на ответника Технически университет–гр.В. е направил своевременно- в последното по делото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 05.07.2010 г. При прекратяването на делото поради отказ от иска на основание чл.78, ал.4 от ГПК ищците са били длъжни да заплатят на ответника всички направени от него разноски по делото. Същите възлизат на 1617,18 лв. /120 лв. възнаграждение за единична съдебно-техническа експертиза, 240 лв. възнаграждение за тройна съдебно-техническа експертиза и 1257,84 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Поради това определението на въззивния съд, с което ищците са осъдени да заплатят на ответника горепосочената сума е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
В частта, с която е присъдена сумата 1257,84 лв. като юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, определението е неправилно: Предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. размери на адвокатските възнаграждения, които съгласно чл.78, ал.8 от ГПК се присъждат и като юрисконсултско възнаграждение на юридическите лица-страни по делата, са за процесуално представителство по едно дело пред трите съдебни инстанции. Поради това като е присъдил такова юрисконсултско възнаграждение по Наредбата в размер на 1257,84 лв. за процесуално представителство на Техническия университет-гр.В. пред първоинстанционния съд, въззивният съд не е имал основание да присъжда още веднъж тази сума като възнаграждение за процесуално представителство по същото дело, но пред втората инстанция. Ето защо, в тази част обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1637 от 25.05.2011 г. по в.гр.д.№ 2522 от 2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е изменено на основание чл.248 от ГПК определение № 1230 от 15.04.2011 г. по в.гр.д.№ 2522 от 2010 г. В ЧАСТТА МУ, с която Лидия С. Б. и П. И. Б. са осъдени да заплатят на Технически университет-гр.В. сумата 1617,84 лв. /хиляда шестстотин и седемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща разноски на ответника по делото за възнаграждение за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
ОТМЕНЯ определение № 1637 от 25.05.2011 г. по в.гр.д.№ 2522 от 2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е изменено на основание чл.248 от ГПК определение № 1230 от 15.04.2011 г. по в.гр.д.№ 2522 от 2010 г. В ЧАСТТА МУ, с която Лидия С. Б. и П. И. Б. са осъдени да заплатят на Технически университет-гр.В. сумата 1257,84 лв. /хиляда двеста петдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.