2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София, 27.09.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3052 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Е. И. Г., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Ж. Б., против определение № 10671 от 10 май 2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5139/2018 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 15 март 2018 г., постановено по гр.д. № 3449/1974 г. по описа на районния съд в [населено място] (архивирано дело), с което е оставено без уважение заявеното искане за предоставяне на достъп до делото и получаване на незаверени преписи от постановеното по делото решение и приложените книжа по него.
В частната жалба се поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че за жалбоподателката е налице правен интерес за достъп до процесното гражданско дело, тъй като по делото е постановено решение, с което се засяга гражданското ? състояние. Освен това, жалбоподателката има и качеството на наследник на страните в производството, поради което са налице предпоставките на Правилата за извършване на справки и получаване на книжа и преписи по делата, утвърдени със заповед на председателя на районния съд в [населено място]. В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя правен въпрос, за който се сочат предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Установено е по делото, че със заявление от 13 март 2018 г., Е. Г. в качеството си на наследник на И. Г. и В. Г. е поискала от районния съд в [населено място] да ? бъде предоставена възможност да се запознае с гр.д. № 3449 по описа на същия съд за 1974 г., като получи незаверен препис от постановеното по него решение и приложените книжа. Производството по посоченото гражданско дело е било с предмет осиновяване, по което страни са наследодателите на молителката съгласно представено удостоверение за наследници от 27 януари 2017 г. Искането е оставено без уважение от районния съд по съображения, че при наличие на важни обстоятелства компетентен да се произнесе по него е Софийския градски съд по аргумент от чл. 105 СК.
С обжалваното въззивно определение се приема, че съобразно нормата на чл. 64, ал. 2 от Правилника за администрацията на съдилищата страните по делата, техни пълномощници или лица с правен интерес могат да искат справки и да получават преписи от документи по архивираните дела, като аналогични разпоредби се съдържат и в чл. 77, ал. 2 и ал. 4 П.. Счетено е, че в конкретния случай заявеното искане за достъп по делото не изхожда от страна по него или пълномощник на страна и, за да се осигури достъп до същото, молителят трябва да установи, че е лице от третата група правни субекти, на които е предоставено право на достъп до архивираните дела, т.е., че е лице с правен интерес. Наличието на правен интерес се преценява във всеки конкретен случай и с оглед наведените доводи в искането на жалбоподателката такъв не може да се извлече.
Съдебният състав приема, че касационното обжалване не следва да се допуска, предвид необуславящия характер на поставения от жалбоподателката правен въпрос.
Питането когато заявеното искане за достъп до дело с предмет осиновяване не изхожда от страна (или пълномощник) по него, а от наследник, същият има ли право да получи достъп до делото, не адресира мотивите на съда да потвърди като резултат отказа на районния съд да даде достъп на жалбоподателката до материалите по дело за осиновяване. След съпоставката на приложимите текстове на П., съдът е основал извода си върху липсата на каквато и да е обосновка на наличие на законен интерес (според терминологията на чл. 77, ал. 4 П.) в подаденото пред районния съд заявление. Въззивният съд не е тълкувал дали наследникът на страни по дело за осиновяване има правата по чл. 77, ал. 2, вр. ал. 4 П., и така не е изпълнено условието въпросът да е обусловил изхода на спора, каквото е задължителното изискване на процесуалния закон, съобразено и от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10671 от 10 май 2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5139/2018 г. по описа на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: