О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
гр. София, 28.11.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова търговско дело № 60051 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3337 от 19.04.2016 г., подадена по пощата на 16.04.2016 г., изходяща от [фирма], [населено място] чрез адвокат Г. П. от АК – П. и насочена против въззивно решение № 71 от 29.02.2016 г., постановено по в.т.д.№ 513/2015 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение; отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответникът по жалбата [община] – „Район Централен”, ЕИК 0004715040031, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт В. П. е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като възразява, че не са налице основанията за допускане до касация, евентуално – че жалбата е неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция апелативният съд е обезсилил решение № 232 от 24.04.2015 г. по т.д.№ 422/2013 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която [община] – „Район Централен”, ЕИК 0004715040031 е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 48 800 лв. – стойност на извършени, но незаплатени СМР, предмет на данъчна фактура № 000000135 (издадена съгласно договор от 04.02.2008 г. за извършване на основен ремонт на обект Гимназия с хуманитарен профил „Св. Св. Кирил и Методий” – [населено място]), прекратил е производството по делото относно главния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ГПК и е отменил решението в осъдителната му част, с която ответникът [община] – „Район Централен”, ЕИК 0004715040031 е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 15 091 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в периода от 24.03.2010 г. до 22.03.2013 г., както и в частта, с която съдът е осъдил ответника да заплати законна лихва върху главницата за времето, считано от 22.03.2013 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, като вместо това е отхвърлил акцесорните искове по чл. 86 ЗЗД.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че спорът по главния иск за дължимостта на претендираната от касатора сума в размер от 48 800 лв. е разрешен с влязло в сила решение № 27 от 25.01.2010 г., постановено по т.д.№ 240/2009 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма], [населено място] против Община – [населено място] иск за заплащане стойността на извършени от изпълнителя СМР по договор от 04.02.2008 г., сключен въз основа на проведена от „Район Централен” обществена поръчка за основен ремонт на ГХП „Св. Св. Кирил и Методий” – сграда, която е общинска собственост.
В касационната жалба [фирма] релевира оплаквания за необоснованост, нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Поддържа, че въззивният съд е формирал неправилен извод за идентичност на страните по двете производства, тъй като ответник по т.д.№ 240/2009 г. на ОС – Пловдив е бил [община], БУЛСТАТ 0004715040, докато ответник по настоящото производство е „Район Централен” на [община] (ЕИК 0004715040031), който е структура със самостоятелна процесуална правоспособност да отговаря по предявените искове. В развитие на това становище, в изложението към касационната жалба е формулиран правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК относно процесуалната правоспособност на възложителя на обществена поръчка, представляващ второстепенен разпоредител с общински бюджетни средства, да отговаря самостоятелно по дела относно изпълнението на задълженията по договорите, сключени въз основа на проведената обществена поръчка, по отношение на който се поддържа да са налице и допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Поставеното от касатора питане едновременно повдига два правни проблема – на първо място дали районите, като съставни административно-териториални единици в общините и второстепенни разпоредители с общински бюджетни средства, притежават самостоятелна процесуална легитимация за участие в гражданския процес по дела относно изпълнението на договори, сключени въз основа на проведени от тези структури обществени поръчки. Евентуален положителен отговор на този въпрос изисква ВКС да се произнесе и по втория проблем – дали в хипотеза на влязло в сила решение по гражданско дело относно изпълнението на договор, сключен въз основа на проведена от район на община обществена поръчка, страни по което са били изпълнителят и общината, е налице основание за разпростиране на силата на пресъдено нещо на така постановеното решение и по отношение на район, представляващ административно-териториална единица в състава на съответната община. Така уточнените от касационната инстанция (в израз на служебното задължение на съда да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните и съобразно разясненията по т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) въпроси са обуславящи за изхода на спора, като по отношение на тях е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При допускане на касационното обжалване страната-касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 1 277,82 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 71 от 29.02.2016 г., постановено по в.т.д.№ 513/2015 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
………………………………………………. 2017 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
На касатора [фирма], [населено място] чрез адвокат Г. П. от АК – П. да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 1 277,82 (хиляда двеста седемдесет и седем лева и 82 стотинки) лева.
При неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: