О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София, 28.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1028/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр.В., срещу решение №2236 от 01.11.2017г., постановено по в.т.д. №1248/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о, 5 с-в. в частта му, с която е приета датата 31.12.2014г. за начална дата на несъстоятелността на длъжника [фирма].
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно и необосновано. Оспорва се извода на съда, че плащанията на длъжника са спрели през 2014г., като се излагат съображения в подкрепа на тезата на касатора, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че в края на 2015г. длъжникът окончателно е спрял всякакви плащания, включително към молителя. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и определяне на датата 31.12.2015г. за начална дата на неплатежоспособността на [фирма].
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните три правни въпроса, които според касатора обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно:
1. „От кой момент е прието да се счита, че дружеството е в неплатежоспособност – от датата на последното извършено плащане към трето лице или от датата, на която в дружеството липсват парични средства?”.
2. „При определяне на най-ранната дата, от която е настъпило състояние на неплатежоспособност на длъжника съдът следва ли да анализира, на база представените по делото доказателства и въз основа на допуснати и приети икономически експертизи, дали предприятието има достатъчно краткотрайни активи, за да може да изпълни краткосрочните и текущите си задължения към всички кредитори?” и
3. „Следва ли при преценка за спиране на плащанията на длъжника към кредиторите, съдът да изследва и стойността на Д., които дружеството длъжник притежава?”.
Твърди се, че поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №795/04.04.2006г. по т.д.№4898/2005г. на ВКС, І т.о., решение на ВС №744/06.05.1997г.. по т.д. №1424/1996г., решение №98/10.03.2008г. по т.д.№647/2007г. на ВКС, І т.о., решение №33/07.09.2010г. по т.д.№915/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение №115/25.06.2010г. по т.д.№169/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №90 от 20.07.2012г. по т.д.№1152/2011г. на ВКС, І т.о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор от ответното по касация дружество [фирма] –гр.София.
Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение въззивният състав от САС е отменил решение №50/11.01.2017г., постановено по т.д.№1835/2016г. по описа на СГС, като вместо него е обявил неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 31.12.2014г., открил е производство по несъстоятелност на [фирма], назначил е временен синдик и е определил датата на първото събрание на кредиторите. С решението са оставени без уважение искането на молителя за прекратяване дейността на предприятието на основание чл.632, ал.1 ТЗ, искането за налагане на обща забрана и запор върху имуществото на длъжника и искането по чл.629а ТЗ за спиране на изпълнение по изп.дело №295/2015г. и изп.дело№1289/2013г. на ЧСИ С.П..
С оглед необжалването на въззивното решение в останалите му части извън частта, с която е определена началната дата на неплатежоспособността, предмет на настоящото производство по чл.288 ГПК са наличието или липсата на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение единствено относно началната дата на неплатежоспособност.
За да определи датата 31.12.2014г., за начална дата на неплатежоспособност на длъжника [фирма], въззивният състав в мотивите към решението е обсъдил обстойно заключението на вещото лице по допуснатата и извършена пред апелативната инстанция съдебно-икономическа експертиза. Съдът е акцентирал върху данните от заключението на вещото лице, съгласно които още към 31.12.2012г. наличните краткотрайни активи на длъжника не са били достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения като според вещото лице най-съществената загуба от дейността (почти тройна като финансово изражение, спрямо тази, реализирана през 2013г. и 2015г.), е реализирана към края на финансовата 2014г.
Въззивният състав е отчел, че коефициентът на обща ликвидност е бил 0.9101 за 2012г., 0.7265 за 2013г., 0.2447 към 31.12.2014г. (рязък спад), след което леко подобрение до 0.3173 за 2015г. и 2016г.. Посочил е, че аналогично на коефициента за обща ликвидност рязък спад до 0.2400 към края на 2014г. бележи и коефициента на бърза ликвидност. Определяйки началната дата на неплатежоспособност и в частност възможността на дружеството-длъжник да изплаща текущите си задължения със стойността на краткотрайните си активи, съдът е дал приоритет на коефициента на обща ликвидност като е посочил, че от доказателствата по делото не се установява изключване на която и да било група от краткотрайните активи на предприятието. Базирайки се на установеното по делото икономическо състояние на дружеството, въззивният състав е стигнал до извода, че през стопанска и финансова 2013г., затрудненията в плащанията на дружеството – длъжник, макар и възникнали и налични, не са били все още необратими и непреодолими, за разлика от края 2014г., към който момент, след драстичен спад, коефициентите на обща и на бърза ликвидност са далеч под минималната референтна стойност.
В подкрепа на извода, че именно към 31.12.2014г. е установена невъзможността дружеството да изпълнява изискуемите си текущи задължения за сметка на краткотрайните си активи, която дата следва да бъде определена за начална дата на неплатежоспособността на длъжника, съдът е акцентирал и върху обстоятелството, че именно през 2014г. е реализирана в най-голям абсолютен и относителен размер загуба от търговската дейност на предприятието на длъжника, че е налице влошаване на икономическото състояние на длъжника с оглед установеното от вещото лице спадане на коефициента на финансова автономност на предприятието под норматива от 0.33 % към 31. 12. 2014г., както и че през 2014г. е налице двойно увеличаване на отрицателната стойност на нетния оборотен капитал спрямо предходните години.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по касационната жалба на [фирма].
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Нито един от формулираните от касатора три правни въпроса не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация на въззивното решение в обжалваната му част. Въпрос №1: „От кой момент е прието да се счита, че дружеството е в неплатежоспособност – от датата на последното извършено плащане към трето лице или от датата, на която в дружеството липсват парични средства?” не е значим за конкретния правен спор съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/2009г. на ОСГТК, ВКС, тъй като не е обусловил решаващата воля на съда за определяне началната дата на неплатежоспособност, която в случая е обоснована с установените по делото данни за икономическото състояние на дружеството към края на 2014г. съобразно коефициенти за обща и бърза ликвидност, от които съдът е направил извод, че към 31.12.2014г. е налице невъзможност за дружеството да изпълнява изискуемите си текущи задължения за сметка на краткотрайните си активи.
Въпрос №2: „При определяне на най-ранната дата, от която е настъпило състояние на неплатежоспособност на длъжника съдът следва ли да анализира, на база представените по делото доказателства и въз основа на допуснати и приети икономически експертизи, дали предприятието има достатъчно краткотрайни активи, за да може да изпълни краткосрочните и текущите си задължения към всички кредитори?” е некоректно зададен и не може да обоснове общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация, тъй като въззивният съд е анализирал на базата на представените по делото доказателства обстоятелството, дали предприятието има достатъчно краткотрайни и ликвидни активи, за да може да изпълни задълженията си към кредиторите. Несъгласието на касатора с извода на съда за това, че към 31.12.2014г. е била налице невъзможност за дружеството да изпълнява изискуемите си текущи задължения за сметка на краткотрайните си активи, се отнася до правилността на въззивното решение, която не може да бъде проверявана в производството по чл.288 ГПК.
На последно място не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение и с оглед поставения от касатора въпрос №3: „Следва ли при преценка за спиране на плащанията на длъжника към кредиторите, съдът да изследва и стойността на Д., които дружеството длъжник притежава?”. В обжалваното решение въззивният състав не е обсъждал стойността на притежаваните от дружеството Д. като обстоятелство от значение за определяне началната дата на неплатежоспособността.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от горното, следва да се отбележи, че при определяне началната дата на неплатежоспособността, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС (решение №71/30.04.2015г. по т.д.№4254/2013г- на ВКС, І т.о), съгласно която основен показател за състоянието на неплатежоспособност е коефициентът на обща ликвидност, но само при условие, че е налице ликвидност на всички елементи на краткосрочните активи, участващи при формирането му.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2236 от 01.11.2017г., постановено по в.т.д. №1248/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о, 5 с-в, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: