О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София, 29.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 440/2008 г.
Производството е по чл. 218а , ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр.59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г.).
Образувано е по частна жалба от „Т” АД гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Н от АК гр. С., срещу определение № 570 от 06.08.2008 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, постановено по ч. гр. д. № 816/2008 г., с което се прекратява производството в частта на частната жалба на дружеството от 07.11.2007 г. срещу разпореждане от 24.01.2007 г. по гр. д. № 6 554/2000 г. на СРС, 67 състав, по което е налице произнасяне от СГС, ГО, по ч. гр. д. № 1 243/2007 г. с определение от 13.06.2007 г. С обжалваният съдебен акт се оставя и без уважение жалбата на „Т” АД срещу разпореждане от 24.09.2007 г. , постановено по гр. д. № 6 554/2000 г., с което първоинстанционният съд на осн. чл. 214, ал. 2 във вр. с чл. 200, ал. 1, б. „б” от ГПК (отм.) е върнал частна жалба с вх. № 22 537/04.07.2006 г. на дружеството срещу определение от 30.03.2001 г.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като е изложил подробни съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, както и цитираните разпореждания, като ВКС даде задължителни указания на Софийски районен съд относно определянето на държавна такса за обжалване на определението му от 30.03.2001 г. за издаване на изпълнителен лист в полза на СРС.
Ответникът по частната жалба А. за д. в. гр. С. не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в законния срок срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството по смисъла на чл. 218а, ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и след проверка на данните по делото, приема следното:
Производството по гр. д. № 6 554/2000 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по молба от А. за д. в. гр. С. за издаване на изпълнителен лист по чл. 237, б.”д” от ГПК (отм.) срещу „Т” АД за сумата от 891 194,26 лв. С определение от 30.03.2001 г. съдът е уважил молбата на АДВ и е осъдил дружеството да заплати посочената сума, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2000 г. до окончателното изплащане на главница, както и да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 17 823,89 лв., като е разпоредил и издаване на изпълнителен лист за присъдените суми. На 04.07.2006 г. длъжникът (жалбоподател в настоящото производството) е депозирал жалба с вх. № 2* срещу определението от 30.03.2001 г. за издаване на изпълнителен лист, с молба същото да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Първоинстанционният съд е квалифицирал подадената жалба по чл. 244 от ГПК (отм.) и с разпореждане от 24.07.2006 г. е указал на жалбоподателя да внесе държавна такса в размер на 8 911,94 лв. и да представи копие от нея и доказателства за другата страна (съобщението е получено на 18.09.2006 г.). В отговор на дадените указания, дружеството е депозирало молба – уточнение на 10.11.2006 г. (стр. 38), с която уведомява съда, че оттегля искането за отмяна на обжалваното определение от 30.03.2001 г. в частта, допускаща издаването на изпълнителен лист, както и обезсилване на същия за сумата от 891 194,26 лв., като поддържа жалбата срещу определението само в частта, с която е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 17 823,89 лв., както и за обезсилване на издадения изпълнителен лист в тази му част.
С ново разпореждане от 20.11.2006 г. съдът указва на молителя да представи доказателства, че подписалият търговски пълномощник има качествата по чл. 20, ал. 1 от ГПК (отм.) или да се подпише жалбата от надлежно упълномощен представител, както и да представи платежен документ за внесена ДТ в размер на 1% от „сочения обжалваем интерес, съобразно жалбата – 8 911,94 лв., съобразно молбата – уточнение от 10.11.2006 г. – 178,47 лв….”. По съображения, че жалбоподателят не е изпълнил дадените указания, с разпореждане от 24.01.2007 г. на осн. чл. 214, ал. 2 ГПК (отм.) във вр. с чл. 200, ал. 1, б. „б” от ГПК (отм.) първоинстанционният съд връща подадената частна жалба с вх. № 22 537/04.07.2006 г. срещу определение от 30.03.2001 г. по гр. д. № 6 554/2000 г. на подателя й. Това разпореждане е обжалвано с частна жалба пред СГС, който с определение № 301/19.06.2007 г. по ч. гр. д. № 1 243/2007 г. го отменя и връща делото на СРС, с указания да се произнесе по искането за частично оттегляне, с което е бил сезиран.
След връщане на делото Софийски районен съд, с разпореждане от 26.06.2007 г. СРС отново е указал на дружеството да представи доказателства, че подписалият жалбата и молбата от 10.11.2006 г. търговски пълномощник притежава някое от качествата по чл. 20, ал. 1 от ГПК или да се приподпише жалбата от надлежно упълномощен представител (разпореждането е получено на 02.07.2007 г.) С молба от 09.07.2007 г., подадена от адв. Н от САК, в качеството му на процесуален представител на дружеството, съгласно представеното по делото пълномощно от 22.01.2007 г. заявява изрично, че е подписал подадената частна жалба, но първоинстанционният съд е приел, че указанията му не са изпълнени точно, поради което е дал нов 3 дневен срок за изпълнение на същите. По съображения, че не са отстранени констатираните нередовности жалбата по чл. 244 от ГПК (отм.) с разпореждане на районния съд от 21.09.2007 г. отново е върната на подателя й.
Жалбоподателят е обжалвал с частна жалба пред СГС срещу разпорежданията на Софийски районен съд от 24.01.2007 г. и 24.09.2007 г. С обжалваното в настоящото производство определение № 570/06.08.2008 г. въззивният съд е прекратил производството в частта, с която се атакува първото разпореждане и е оставил без уважение частната жалба на дружеството срещу разпореждането на връщане на частната му жалба с вх. № 22 537/04.07.2007 г. срещу определение от 30.03.2001 г.
При тези фактически данни настоящият състав приема следното:
По отношение на обжалваното определение в частта, с която се прекратява производството по частната жалба срещу разпореждане от 24.01.2007 г. на СРС:
От данните по делото е видно, че посоченото разпореждане е обжалвано с частна жалба (вх. № 8 673/02.03.2007 г.) пред Софийски градски съд. С определение № 301/19.06.2007 г. друг състав на СГС, ГО, І -9 и І -12 се е произнесъл по основателността на жалбата и е отменил обжалвания съдебен акт, като връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия, с оглед дадените му указания в мотивната част на същото. Този съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване. В този смисъл законосъобразен се явява направеният от СГС извод, че депозираната повторно частна жалба срещу разпореждането от 24.01.2007 г. на СГС е недопустима, тъй като за жалбоподателя липсва правен интерес да иска отново отмяна на същото, поради което правилно е прекратил производството в тази му част.
По тези съображения, частната жалба срещу определението в тази му част следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на обжалваното определение в частта, с която се се оставя без уважение частната жалба, подадена срещу разпореждане от 21.09.2007 г. на СРС:
В тази му част определението на СГС е неправилно по следните съображения:
Оставяйки в сила разпореждането на Софийски районен съд, с което е върната частна жалба с вх. № 22 537/04.07.2006 г. СГС не е съобразил обстоятелството, че по приложеното ч. гр. д. № 1 243/2007 г. по описа на СГС е представено надлежно оформено на 22.01.2007 г. пълномощно на адв. Н, който е упълномощен да представлява „Т” АД по гр. д. № 6 554/2000 г. до окончателното му свършване във всички инстанции. С молба от 09.07.2007 г. процесуалният представител на дружеството изрично е заявил, че приподписва подадената частната жалба от името на доверителя си. Видно е, че указанията на съда са изпълнени и в случая не намира приложение хипотезата на чл. 200, ал. 1, б.”б” от ГПК (отм.). Без значение е обстоятелството дали подписът е положен върху частната жалба или с изричен акт.
При това положение, настоящият състав на ВКС приема, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на жалба с вх. № 22 537/04.07.2006 г. на „Т” АД гр. С., подадена срещу определение от 30.03.2001 г. на СРС, поради което счита, че определението на СГС в тази му част, както и разпореждането от 21.09.2007 г. на първоинстанционния съд за връщане следва да бъдат отменени, като жалбата по чл. 244 от ГПК (отм.) следва да бъде разгледана по същество от Софийски градски съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Т” АД гр. С. срещу определение № 570/06.08.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 816/2008 г. в частта, с която се прекратява производството по частна жалба срещу разпореждане от 24.01.2007 г. на СРС по гр. д. № 6 554/2000 г.
ОТМЕНЯ определение № 570/06.08.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 816/2008 г. в частта, с която се оставя без уважение частната жалба на „Т” АД гр. С., както и разпореждането от 21.09.2007 г. на СРС по гр. д. № 6 554/2000 г.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по същество на подадената от „Т” АД гр. С. по чл. 244 ГПК(отм.) жалба с вх. № 22 537/04.07.2006 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: