3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.430
София, 30.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 660/2011г.
Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 12687 от 30.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 3786/2010 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба срещу разпореждане от 04.01.2010 г. по гр.д.№ 54676/2009 г. на Софийски районен съд, 73-ти състав. С последното е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма] въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК – запис на заповед от 23.09.2008 г. за сумата 5 320 евра.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано съобразно изискването на препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК, жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване с приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправният въпрос да валидността на запис на заповед с посочен падеж на определена дата, при включен текст „на предявяване“, който въпрос е от съществено значение за изхода на спора и който се решава противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 1 ГПК. Прилага заповеди за незабавно изпълнение, издадени въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не е изразил становище по реда и в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страната, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е редовна.
Въззивният съд потвърдил разпореждането на СРС, с което е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК – запис на заповед от 23.09.2008 г. по съображения, че менителничният ефект е недействителен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискването на чл.535, т.3 във вр. с чл.486 във вр. с чл.537 ТЗ относно реквизита „падеж”. Според съда едновременно съдържащите се в него уговорки „платим на предявяване” и на конкретно определен ден налагат извода, че падежът на менителничния ефект не е определен по нито един от посочените в закона начина и не позволява изискуемостта да бъде еднозначно определена.
Следователно посоченият от жалбоподателя материалноправен въпрос валиден ли е запис на заповед с оглед изискването по чл. 535, т. 3 ТЗ, когато съдържа като падеж определена дата, както и израза, че е „платим при предявяване“ е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК
Твърдяното основание за допускане на касационно обжалване не е налице, тъй като приложените към изложението заповеди за незабавно изпълнение са без отметка, че са влезли в сила, като същевременно следва да се посочи, че по поставения въпрос има задължителна практика на ВКС и обжалваното определение е в съответствие с нея.
В Определение № 749 от 23.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 857/2009 г., II т. о., ТК е посочено е, че строго формалният режим за валидност на записа на заповед, установен от закона, включително за определяне на падежа, съгласно чл. 535, т. 3, вр. чл. 486, ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ налага извода, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. Въз основа на това е прието, че запис на заповед, в който падежът е посочен едновременно на предявяване и на определена дата е нищожен поради липса на валидно определен падеж – чл.486, ал.2 ТЗ, поради което не съставлява годно изпълнително основание. Посоченият въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с цитираното определение на ВКС, което като постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК има задължителен за съдилищата характер.
По изложените съображения настоящият състав приема, че частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 12687 от 30.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 3786/2010 г. на Софийски градски съд,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: