6
определение по гр.д.№ 1070 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София, 30.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1070 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. Т. и Д. Я. Т. и насрещна касационна жалба от Д. Н. С. против решение № 1377 от 14.11.2018 г. по в.гр.д.№ 1540 от 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, гр.отделение, V въззивен състав.
Ищците А. И. Т. и Д. Я. Т. обжалват решението в две негови части:
1. Частта, с която частично е отхвърлен предявеният от тях срещу Д. Н. С. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне останалата част от навеса, изграден в собствения му ПИ с № ……. , на имотната граница с имота на ищците- ПИ ……. по кадастралната карта на [населено място], общ.А., с дължина 12 м. по имотната граница и ширина 4 м. /частта от навеса, извън тази, за която искът е уважен/ и
2. Частта, с която е уважен предявеният от Д. Н. С. срещу тях насрещен иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждането на касаторите да премахнат част от покрива на сграда, изградена в северозападната част на собствения им ПИ с № ……. по кадастралната карта на [населено място], общ А., която част представлява улук и стреха на покрива на същата постройка, навлиза в собствения на ищеца по насрещния иск ПИ ……. с 30 см. и е по протежението на изградената между двата имота масивна ограда.
В касационната жалба се твърди, че решението на Пловдивския ОС в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие с посочена от касаторите практика на ВКС /решение № 430 от 27.10.2010 г. по гр.д.№ 312 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 2 от 06.07.2018 г. по гр.д.№ 1598 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 212 от 17.10.2014 г. по гр.д.№ 2159 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 190 от 07.02.2018 г. по гр.д.№ 180 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 41 от 13.03.2018 г. по гр.д.№ 1712 от 2017 г. на ВКС, ГК, III г.о. и т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС/ по следните въпроси:
1. Когато има осъществен незаконен строеж на регулационната линия между два имота- навес, за който е безспорно установено, че има неправомерно въздействие върху имота на ищците, какви са критериите съдът да прецени съответствието между нарушението и искането навеса да бъде премахнат ?
2. Длъжен ли е въззивният съд да отдели спорните от безспорни факти и обстоятелства по делото, да посочи точно и ясно какво приема за установено относно фактическите положения и върху кои доказателства основава изводите си и да обсъди всички събрани доказателства ?
3. Необходимо ли е ищецът по иска с правна квалификация чл.109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право ?
Ответникът Д. Н. С. оспорва касационната жалба. Моли същата да не бъде допускана до касационно разглеждане и да му се присъдят направените по делото разноски. Подал е и насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта му, с която е уважен частично иска на А. И. Т. и Д. Я. Т. за осъждането му да премахне част от покрива на навес с дължина 6 м. и ширина 40 см., започващ от северния ъгъл на постройката и продължаващ в югоизточна посока по масивната ограда, изградената между имотите на ищците и на ответника.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от ищците А. И. Т. и Д. Я. Т. срещу Д. Н. С. иск за осъждането му да премахне останалата част от навеса, изграден в собствения му ПИ с № ……. , на имотната граница с имота на ищците /ПИ ……. по кадастралната карта на [населено място], общ.А./- частта от навеса, извън тази, за която искът е уважен, въззивният съд е приел, че нарушението на спокойното упражняване на правото на собственост на ищците е свързано с неизграждането от страна на ответника на отводнителна система на покрива на навеса му, като вместо това го е свързал с този на ищците и по този начин дворът на последните се наводнявал. Според съда, търсената от ищците защита /премахване на целия навес/ не е съответна на засегнатото благо. Тази защита можела да се постигне не с премахването на целия навес на ответника, а с всяко друго действие, което би довело до отвеждане на дъждовните води извън имота на ищците и което би попречило на топящите се снежни маси да навлизат в техния имот. Съдът е преценил, че в конкретния случай тази цел би могла да бъде постигната с премахването на част от покрива на навеса с дължина 6 м. и ширина 40 см., започващ от северния ъгъл на постройката и продължаващ в югоизточна посока по оградата между двата имота и поради това е уважил иска по чл.109 ЗС за събаряне само на тази част от покрива на навеса на ответника.
За да уважи насрещния иск по чл.109 ЗС на Д. Н. С. срещу касаторите А. И. Т. и Д. Я. Т. за осъждането им да премахнат част от покрива на сграда, изградена в северозападната част на собствения им ПИ с № ……. по кадастралната карта на [населено място], общ А., която част представлява улук и стреха на покрива на същата постройка и навлиза в собствения на ищеца по насрещния иск ПИ ……. с 30 см., въззивният съд е приел, че от приетата по делото съдебно-техническа експертиза безспорно е установено, че тази част от сградата на А. Т. и Д. Т. навлиза в имота на Д. С., тоест намира се над неговото дворно място. Според съда, самото изграждане на стреха на навеса на Т. над имота на С. и поддържането на това състояние представлява неоснователно действие, което пречи на упражняването в пълна степен на правото на собственост на Д. С. върху имота му. Попадането на стрехата на сградата на Т. върху имота на С. е достатъчно основание да се приеме, че е налице пречка за спокойното упражняване на правото на собственост на С. върху имота му.
I. Така постановеното решение не противоречи на практиката на ВКС, включително и посочената от касаторите:
1. В практиката на ВКС, включително и в посочената от касаторите практика на ВКС по първия поставен въпрос /решение № 430 от 27.10.2010 г. по гр.д.№ 312 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 2 от 06.07.2018 г. по гр.д.№ 1598 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 212 от 17.10.2014 г. по гр.д.№ 2159 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о./ се приема, че защитата на собствеността по чл.109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. Предвид на това в последното посочено решение е прието, че искането за цялостно премахване на изградена инсталация, дори тя да е незаконна, е неоправдано и прекомерно с оглед нарушението, поради което искът за премахването й е неоснователен.
Обжалваното решение не противоречи на практиката на ВКС по първия поставен въпрос. Напротив, напълно в съответствие с нея въззивният съд е извършил конкретна преценка за съответствието между нарушението и искането за защита и правилно е достигнал до извода, че търсената от ищците А. Т. и Д. Т. защита не е съответна на нарушението /наводняване имота на ищците/ и че тази защита може да се постигне не с премахването на целия навес на ответника, а само с премахването на конкретно посочена от съда част от покрива на този навес, тъй като това ще доведе до отвеждане на дъждовните води извън имота на ищците и ще попречи на топящите се снежни маси да навлизат в техния имот.
2. В решение № 190 от 07.02.2018 г. по гр.д.№ 180 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и в решение № 41 от 13.03.2018 г. по гр.д.№ 1712 от 2017 г. на ВКС, ГК, III г.о. е прието, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението си точно и ясно, като отдели спорните от безспорни по делото факти и обстоятелства, да посочи точно и ясно какво приема за установено относно фактическите положения и върху кои доказателства основава изводите си и да обсъди всички събрани по делото доказателства и възражения на страните. Обжалваното решение не противоречи на тази посочена от касаторите практика на ВКС, нито на останалата практика на ВКС по втория поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос. Напротив, напълно в съответствие с тази практика въззивният съд е изложил ясни и точни мотиви и по двата предявени иска /първоначалния иск по чл.109 ЗС и насрещния иск по чл.109 ЗС/, посочил е кое е спорно и кое е безспорно по делото, какво е приел за установено от фактическа страна, въз основа на кои доказателства и до какви правни изводи е достигнал въз основа на това.
3. В т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че е необходимо ищецът по иска с правна квалификация чл.109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. В мотивите на тълкувателното решение е посочено обаче, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото. От това следва, че в случай като настоящия, когато ответникът е изградил постройка, която навлиза в имота на ищеца по иска с правна квалификация чл.109 ЗС, преченето произтича от самия факт на ползването на част от собственото на ищеца място от страна на ответника по иска по чл.109 ЗС. Напълно в съответствие с това тълкувателно решение в обжалваното решение въззивният съд е приел, че с изграждането и поддържането на част от постройка, която навлиза в собствения на Д. С. имот, ответниците по насрещния иск А. Т. и Д. Т. пречат на С. спокойно да упражнява правото на собственост върху целия си имот, поради което ги е осъдил да премахнат тази част от постройката си.
Поради всичко гореизложено не е налице посоченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд.
II. Няма основание и за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд на основание чл.280, ал.2 ГПК: Няма вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове по чл.109 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.
Решението на Пловдивския окръжен съд не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите редакция на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
С оглед на всичко гореизложено жалбата на А. И. Т. и Д. Я. Т. срещу решението на Пловдивския окръжен съд по в.гр.д.№ 1540 от 2018 г. не следва да се допуска до касационно разглеждане.
Предвид недопускането на жалбата на Табакови до касационно разглеждане и на основание чл.287, ал.4 ГПК настоящият състав на ВКС не следва да разглежда и се произнася по подадената от Д. Н. С. насрещна касационна жалба.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени за заплатят на ответника по жалбата направените от него разноски по делото пред ВКС в размер на 630 лв., от които 30 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1377 от 14.11.2018 г. по в.гр.д.№ 1540 от 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, V въззивен състав.
ОСЪЖДА А. И. Т. и Д. Я. Т. и двамата от [населено място], обл.П., [улица] да заплатят на Д. Н. С. от [населено място], общ.А., обл.П., [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 630 лв. /шестстотин и тридесет лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.