О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
ГР. София, 04.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.04.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1459/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу решение на Апелативен съд София по гр.д. №3853/15 г. / първоначално от 23.12.2015 г. и за поправка на очевидна фактическа грешка от 10.02.2016 г./ и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 10 000 лв. предявеният от А. П. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ – за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.278а, ал.5 ПК, по което ищецът е оправдан с вл. в сила присъда.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т. 1 и 2 ГПК. Във връзка с осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК намира, че по въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, относими към прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, въззивното решение противоречи на ППВС №4/68 г. В противоречие с ТР №3/05 г., т.3 и 11, е присъдено обезщетение и за вреди, които не са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. В противоречие с ТР №1/2001 г., т.19 въззивният съд не е изложил мотиви за причинно – следствената връзка между незаконното обвинение и обезщетените вреди. Противоречиво по см. на чл.280, ал.1,т.2 ГПК се решава от съдилищата въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди и как се прилага общественият критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, към която норма препраща чл.4 ЗОДОВ, като на практика различно се решават еднородни / сходни/ случаи. За установяване на противоречието касаторът цитира и прилага решения на ВКС и на САС.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: при определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд относно преживените от ищеца силен стрес и значителни неудобства от воденото срещу него наказателно преследване. Ищецът не се чувствал добре, бил потиснат, изпитвал безпокойство, че иззетите по наказателното дело вещи /част от събираната от него за близо 50 години културно – историческа колекция/ няма да му бъдат върнати. Въззивният съд е приел, че са останали необсъдени в първоинстанционното решение някои обстоятелства от значение за размера на обезщетението – възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението – 76 годишен, неосъждан, почти в края на житейския му път, тежестта на повдигнатото му обвинение и предвиденото за него наказание „лишаване от свобода” от 3 до 10 г. и „глоба” в значителен размер от 5 000 до 50 000 лв.. Не е оценена и установената промяна в личността му – от жизнен човек, планинар, станал затворен и силно се притеснявал както за себе си, така и за колекцията си. При отчитане на тези обстоятелства, наред с продължителността на наказателното преследване – 1 г. и 3 месеца и взетата най – лека мярка за неотклонение „подписка”, въззивният съд е определил обезщетението по чл.52 ЗЗД в размер на 10 000 лв.
Изводите на въззивния съд при определяне на обезщетението за неимуществени вреди след установяване на всички конкретни обстоятелства на случая са в съответствие с ППВС №4/68 г., р.ІІ. Изложени са и мотиви за причинната връзка между незаконното обвинение и претърпените от ищеца морални вреди. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния за неустановена връзка между незаконното обвинение и влошеното здравословно състояние на ищеца, както и за недоказаното разгласяване на обвинението в медиите, като утежняващо вредите конкретно обстоятелство. Така са спазени указанията на ТР №3/2005 г. и ТР №1/2001 г., т.19.
Не се установява противоречиво решаване на въпроса за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД и за прилагане на обществения критерий за справедливост при определянето му. Във всяко от цитираните и приложени решения,както и в сега обжалваното въззивно решение, размерът на обезщетението по чл.52 ЗЗД е определен след отчитане на конкретните за случая обстоятелства, относими към разкриване на обема и изражението на моралните вреди.
Както е посочено в приложеното от касатора р. по гр.д. №5701/13 г. на трето г.о. на ВКС, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди, като критерий за преценка е въведен и дългият несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип.
Въззивният съд е съобразил решението си по въпроса с тази практика – отчел е въздействието на тежкото обвинение и угрозата на предвиденото за него тежко наказание върху личността на ищеца като човек на достолепна възраст, с чисто съдебно минало, с изявени културно- патриотични интереси и дейност и с идеалистична привързаност към вещите от иззетата му колекция. Наказателното преследване е продължило сравнително кратко и е взета най-леката мярка за неотклонение, но предприетите процесуално следствени действия са интензивни и са довели до значителни и трайни за ищеца негативни психични изживявания и последици, които въззивният съд е отчел.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №3853/15 г. от 23.12.2015 г., с поправка на очевидна фактическа грешка от 10.02.2016 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: