О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
С., 04.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.339 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 28.11.11г. по гр.д.№4510/11г. на Софийски градски съд е отменено решението от 28.07.2010г. по гр.д.№13269/07г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което Столична община е осъдена да предаде на основание чл.108 от ЗС на Всестранна потребителна кооперация „Б.“ владението на 149 кв.м., върху които кооперацията има право на строеж за сграда – „Кафе-аперитив“, при граници: площад, лятно кино и централен парк, заедно с прилежащия към нея терен от 420кв.м., означен с жълт цвят на скицата по гр.д.№2070/99г. на СРС, 45 с-в, с букви АБВГДА.
Въззивният съд е приел, че с влязлото в сила решение по гр.д.№2215/03г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение от 09.03.06г. по гр.д.№2951/04г. на ВКС, четвърто гр.отд., е било прието за установено между същите страни, че Всестранна потребителна кооперация Б. е собственик на основание чл.2, ал.3 от ЗОС на „Кафе аперитив“ , находящ се в [населено място], със застроена площ от 149 кв.м., при граници – площад, лятно кино и централен парк, заедно с прилежащия към сградата терен от 420 кв.м. Това решение се ползва със сила на пресъдено нещо и обвързва съда, който разглежда последващия спор по чл.108 от ЗС. Обстоятелството, че междувременно сградата е била съборена от общината поради това, че е опасна за живота и здравето на гражданите и вредна в санитарно-хигиенно отношение не означава, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Той следва да бъде уважен по отношение на правото на строеж на сградата, което не погива заедно с нея, както и за прилежащия терен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Столична община. Жалбоподателят поддържа, че съдът е излязъл извън пределите на предявения иск, присъждайки право на строеж, вместо сграда; че искът е лишен от предмет, след като сградата е погинала и освен това – че кооперацията не притежава право на строеж за тази сграда.
В изложението към жалбата се поддържа, че въззивното решение противоречи на ТР №6/10.05.06г. на ОСГК на ВКС, както и на решение №301/16.06.10г. по гр.д.№1221/09г. на второ гр. отд. на ВКС, по следния въпрос – дали процесната сграда е със съответните строителни книжа, има ли издадено разрешение за строеж, законна ли е тя, за да може да бъде предмет на спора, още повече, че тази сграда е разрушена при спазване на условията на закона; може ли нещо, което го няма в правния мир, да бъде предмет на правния спор – в случая няма право на строеж.
Ответникът в производството Всестранна потребителна кооперация „Б.“ оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
На първо място – формулираният от жалбоподателя въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК е смесица от твърдения и въпроси, които са не само правни, а и фактически. По него не може да се допусне касационно обжалване. Без значение за спора по настоящото дело е дали съществувалата в имота сграда е била законна или не, след като тя вече е погинала и не се присъжда с диспозитива по чл.108 от ЗС, а се присъжда само мястото, върху което е била построена, както и прилежащият терен, правото на собственост върху които е установено с влязло в сила решение между страните. Освен това – обжалваното въззивно решение не влиза в противоречие с ТР №6/10.05.06г. на ОСГК на ВКС, както и с решение №301/16.06.10г. по гр.д.№1221/09г. на второ гр. отд. Тълкувателното решение засяга въпроси, свързани с прилагането на реституционни закони, а не с чл.2, ал.3 /отм./ от ЗОС, който е приложим в случая. Решението на тричленния състав на ВКС е по прилагането на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ, който няма връзка с настоящото дело. Затова не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 28.11.11г. по гр.д.№4510/11г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: