1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
[населено място], 05.07.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 824/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №268 от 20.09.2011г., постановено по ч.гр.дело №239/2011г. на Бургаския апелативен съд. Жалбоподателят В. Х. Ч. – синдик на ЗК “Р. – 92” – [населено място] / в несъстоятелност/ иска отмяна на определението като неправилно, по подробно изложени в жалбата съображения. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се позовава на критериите за селекция по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не представя писмен отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С определение №2 от 1.07.2011г., постановено по т.д. № 958/2009г. Бургаския окръжен съд е оставил без разглеждане молбата на синка Ч. за допълване на решение № 369/12.01.2011г. в частта за разноските. Съдът е приел, че молбата за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение, е подадена след приключване на делото и не е представен списък на разноските по чл.81 ГПК. Въззивният съд е потвърдил това определение със същите мотиви – молбата за присъждане на разноски в размер на 1500 лв. е подадена след приключване на делото на 3.11.2010г., нито е представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулиран правен въпрос, който да е обусловил решаващия извод на съда за не уважаване на молбата за присъждане на разноски на жалбоподателя. Въпросът за разноските е общо поставен и не е съобразен с изискването на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуално въпрос да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. В случая решаващия извод на въззивния съд за отхвърляне на молбата за присъждане на разноски в размер на 1500 лв. е поради обстоятелството, че е подадена след приключване на делото на 3.11.2010г., както и че не е представен списък на разноските. Изложените доводи за неправилност на определението поради несъобразяване от състава на съда с обявената неплатежоспособност на кооперацията и липсата на средства в масата на несъстоятелността, и дължат ли се разноски, които не са реално направени, не са обуславящи за извода на съда за отхвърляне на молбата за присъждане на разноски. Непосочването на релевантния за изхода по молбата правен въпрос е основание да не бъде допусната частната касационна жалба до разглеждане по същество. Що се касае до представената от частния касатор съдебна практика, тя не е относима към правния въпрос, по който се е произнесъл състава на въззивния съд, а по въпроса дали страната има право да иска заплащането само на реално направените в производството разноски, поради което не е осъществена и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е аргументирано съгласно даденото в т.4 на цитираното ТР на ОСГТК на ВКС, също достатъчно основание да не се допуска въззивното определение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №268/20.09.2011г., постановено по ч.т.дело №239/2011г. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: