О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София, 08.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2241/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 8721 от 18.12.2015 г. по в.гр.д. № 14031/2013 г. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 09.05.2013 г. по гр.д. № 11572/2006 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] против К. И. Л. и Б. Б. Л. отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, и в отменената част е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на дружеството, че ответниците К. И. Л. и Б. Б. Л. не са собственици на имот, находящ се в [населено място], район „О. купел”, [улица], представляващ поземлен имот № 31 в кв. 107Б, с площ 2 230 кв.м, при граници по скица: поземлен имот № 186, поземлен имот № 32, поземлен имот № 35 и поземлен имот № 36 и УПИ ІІ- 74, представляващ имот с идентификатор 68134.4300.31. В частта, с която е бил отхвърлен предявеният като насрещен от К. И. Л. и Б. Б. Л. против [фирма] отрицателен установителен иск за собственост на имот с идентификатор № 68134.4300.31 с площ 2 196 кв.м, идентичен с имот пл.№ 31, кад. лист 376 – терен извън регулация, по плана на [населено място], м. ”Барите”, с площ 2000 кв.м, първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо и производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес от този иск.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от К. И. Л. и Б. Б. Л. чрез техния пълномощник адв. Р. А.. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се допускане на касационно обжалване на решението по следните правни въпроси: 1/Следва ли въззивният съд да обсъди всички приети по делото доказателства и възражения на жалбоподателя. 2/ Определенията ВКС ползват ли се със задължителна и обвързваща сила за всички по- долни по степен съдилища, респ. дали влязлото в сила определение по ч.гр.д. № 185/2012 г. на ВКС, І г.о. / с което е прието, че предявеният от К. Л. и Б. Л. отрицателен установителен иск за собственост е допустим и делото върнато за произнасяне по него/ е задължително за СГС.
Ответникът по касация [фирма] и третите лица- помагачи [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], и Е. И. Т. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 94, т.ІІІ, нот. дело № 363 от 29.12.2004 г. М. И. Г., действащ като [фирма], и М. Д. Г. продали на [фирма] поземлен имот № 31 в кв. 107 Б по плана на [населено място], с площ 2230 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], а по нотариален акт- в местността „Барите- Под Табано”. Продавачите са придобили този имот по договор за замяна, сключен с Б. М. Л. и Р. Г. М., оформен с нотариален акт № 129, т.LLLLХХІІ, нот. д. № 43666/ 12.12.1997 г. Б. М. Л. и Р. Г. М. са наследници по закон на Д. П. М., починал през 1965 г.
Установено е също, че през 1993 г. Б. К. Л. продал на своя баща – ответника К. И. Л. недвижим имот с площ 2000 кв.м, представляващ реална част от имот пл.№ 31 , кад. лист 376 – извън регулация по плана на [населено място],[жк]. Този имот продавачът е придобил по договор за покупко- продажба от 1993 г., сключен с [фирма]. Дружеството е закупило имота през 1992 г. от М. И. Т., която е наследник на И. П. М., починал през 1973 г.
Д. П. М. и И. П. М. са братя. През 1957 и 1959 г. същите са извършили делба на притежавани в съсобственост имоти, приключила със спогодби по гр.д. № 3681/1957 г. и гр.д. № 3449/1959 г. на Софийски народен съд, по силата на които всеки от съделителите получил реален дял от имотите. Твърдението на ищеца по първоначалния отрицателен установителен иск за собственост [фирма] е било, че процесният имот е бил собственост на Д. П. М., а не на неговия брат И. П. М., поради което и ответниците не са могли да придобият собствеността върху него, тъй като са го закупили от несобственик.
Ответниците по първоначалния отрицателен установителен иск за собственост К. Л. и Б. Л. са предявили против [фирма] насрещен иск за установяване, че дружеството не е собственик на имота. В насрещната искова молба са изложили твърдения, че процесният имот е бил поставен в дял на И. П. М. по гр.д. № 3449/1959 г. на Софийски я народен съд, а не е идентичен с имота, поставен в дял на неговия брат Д. П. М. по гр.д. № 3681/1957 г.
За да уважи първоначалния отрицателен установителен иск за собственост въззивният съд е приел, че ответниците по него – К. Л. и Б. Л. нито твърдят, нито установяват свои собственически права върху имота. Не е разгледано възражението на ответниците Л. за придобиване на процесния имот на основание придобивна давност, заявено с молбата им от 13.10.2008 г.
Предявеният като насрещен от К. Л. и Б. Л. против [фирма] отрицателен установителен иск за собственост е приет за недопустим поради липса на правен интерес, като е направен извод, че първоначалният и насрещният установителен иск имат за предмет различни обекти на правото на собственост – единият придобит от И. П. М. по силата на съдебна делба по гр.д. № 3449/1959 г., а другият – придобит от Д. П. М. по силата на съдебната спогодба по гр.д. № 3681/1957 г. на С. народен съд.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по въпроса за задължението на въззивната инстанция да обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, за да постанови обоснован съдебен акт. В противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС № 1/ 1953 г. , въззивният съд не е изложил ясни и убедителни мотиви, основани на събраните по делото доказателства, както относно основателността на първоначалния отрицателен установителен иск за собственост, така и относно липсата на правен интерес от воденето на насрещния отрицателен установителен иск за собственост. Не е обсъдил и възражението на касаторите за придобиване на процесния имот по давност. Затова въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8721 от 18.12.2015 г. по в.гр.д. № 14031/2013 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 195.70 лв. по първоначалния иск и 195.70 лв. по насрещния иск, и да представят доказателства за това, като при неизпълнение на указанията касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: