О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.430
[населено място] 08.08.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 1133/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
С oпределение №524/10.02.2017 г. по ч.т.д. № 5686/16 г. Софийски апелативен съд, е потвърдил разпореждане №24247/ 21.09.2016 г., постановено по т.д.№6810/16 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.130 ГПК е върната исковата молба на Е В. Л. – Британски Вирджински острови по отношение на предявения иск по чл.124 ГПК за установяване нищожност на решение от 08.09.2016г. на едноличния собственик на капитала на [фирма] , поради неговата недопустимост.
Срещу това определение на САС е подадена частна касационна жалба от Е В. Л. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи за наличие на правен интерес от предявяването на установителния иск,противно на възприетото от двете инстанции. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд.
В отговор на частната касационна жалба ответникът [фирма] навежда съображения липса на предпоставките на чл.274 ал.3 вр. чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване,а по същество – за неоснователност на жалбата.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа при хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Трябва ли правният интерес да се основава само на преки права или правният интерес може да се извлече от икономическия интерес да се получат права,включително от дивиденти от участието в търговско дружество?
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.274 ал.3 вр. чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от Е В. Л.,в която са изложени твърдения за упражняван от ищеца опосреден контрол върху дейността на [фирма],стоейки начело на вертикална акционерна структура от дружества,всяко от които, притежаващо правата върху капитала на следващото по веригата до крайното дружество – [фирма].Твърдейки,че по този начин представлява същински акционер в [фирма],без пряко да притежава акции от капитала му,ищецът се афишира като краен бенефициер на печалбите от търговската дейност на това дружество. Обосновавайки с това значението на всички обстоятелства,свързани с дейността, управлението и представителството на [фирма] за него, ищецът счита,че има интерес от атакуване действителността на решенията от 08.09.2016г.,взети от едноличния собственик на капитала на [фирма] – [фирма] за промяна в персоналния състав на Надзорния съвет на дружеството и одобряване на изменен устав.
С разпореждането от 21.09.16г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба в тази й част,намирайки,че за ищеца не е налице правен интерес от воденето на установителен иск за нищожност на посоченото решение,което обуславя приложение на разпоредбата на чл.130 ГПК.
С обжалваното oпределение въззивният съд е намерил произнасянето на СГС по посочения ред за допустимо,доколкото съдът следи служебно за наличието на правен интерес ,а липсата на такъв води до недопустимост на предявения иск.По същество е приел,че разпореждането е правилно. Посочил е,че наличието на правен интерес се преценява конкретно за всеки отделен случай с оглед наведените в исковата молба твърдения; че правният интерес може да е не само пряк,но и евентуален,но не и хипотетичен,а наличието му се преценява с оглед това дали силата на пресъдено нещо на евентуално позитивно за него решение ще рефлектира върху неговите материални права.Доколкото уважаването на иска,с който е оспорено от ищеца като нищожно решението относно персоналния състав на управителния орган на дружеството-ответник не би се отразило върху правата на ищеца да получи съответни дивиденти /в смисъла,в който ищецът е обосновал правния си интерес – като заинтересован от функционирането,търговската дейност и добруването на БТК/ , въззивният съд е приел,че интересът му е хипотетичен,но не и правен такъв.
Съставът на ВКС, ТК, първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на определението на САС до касационно обжалване.Зададеният от частния касатор въпрос,не отговаря на изискванията за осъществен общ критерии на чл.280 ал.1 вр. т.1 ГПК,съобразно постановките на т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,тъй като не кореспондира с решаващите изводи, въз основа на които въззивния съд е потвърдил разпореждането на СГС.В определението липсва разрешение, приемащо,че правният интерес може да се основава само на засегнати преки права /каквито например биха били правата на акционера,в който случай законът изрично му признава правото на иск за защита на членствените му права срещу порочни решения на органи на дружеството – чл.71 ТЗ/. Съдът е посочил,че интересът може да е и с евентуален характер,но не и да е хипотетичен. Втората част от въпроса е и ирелевантна,доколкото ищецът не се е легитимирал като акционер,имащ право да получи дивиденти от печалбата на ответната дружество. Във връзка с въпроса касаторът не е обосновал и сочения от него допълнителен критерий,с правна аргументация,съобразно целта на нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,обоснована в т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС – за отстраняване на противоречива съдебна практика или промяна на съществуваща непротиворечива, но погрешна съдебна практика, или за необходимост чрез корективно тълкуване да бъде отстранено несъвършенство на закона,изразяващо се в непълнота или неяснота на конкретна правна норма, или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап.Такива доводи частният жалбоподател не е навел, а е посочил само формално нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Поради това се налага изводът,че не са налице основания за допускане на атакуваното определение до касационен контрол.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №524/10.02.2017 г. по ч.т.д. № 5686/16 г. Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.