О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София 20.04. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1979 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „М”, гр. П. против решение № 81/10.04.2009 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 135/2009 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Ю. Г. К., В. Г. Г. и Е. Г. М., тримата чрез адв. И са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че липсват основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационнотообжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 200 КТ, като е присъдили на всеки от ищците Ю. Г. К., В. Г. Г. и Е. Г. М. обезщетение от 3443,44 лв. – претърпени неимуществени вреди от смъртта на Г. К. Г. в резултат на трудова злополука.
Съдът е установил, че за нея е допринесъл и пострадалия, като е проявил груба небрежност. Въз основа на конкретните факти е прието, че отговорността на работодателя следва да бъде намалена с 50 %. Приспаднати са получените от наследниците – ищци обезщетения и така е формирана крайната сума, която е присъдена по чл. 200 КТ.
Касаторът не е формулирал правните въпроси, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, нито се е обосновал по някакъв начин за приложение на някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Преди разглеждане на касационната жалба, съдът следва да извърши първо преценка по чл. 288 ГПК за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване по обосновка, дадена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За целта е нужно преди всичко да е изяснен въпроса /въпросите/, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си и какво е конкретното му отношение към резултата по спора.
Той трябва да бъде точно посочен, като съдът може само да го конкретизира или преформулира, но не може сам да го определи, каквито указания са дадени и в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС.
Липсват и твърдения, сочещи на допълнителните условия, предвидени в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая има единствено оплакване за неправилност, тъй като според касатора „безспорно” било установено, че приносът на пострадалия за настъпване на злополуката било 90%, което не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 81/10.04.2009 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 135/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: