5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
гр. С., 15.08.016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1447 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Ж. С., [населено място], представляван от адв. П. С., срещу определение № 300 от 09.06.2016г. по ч.т.д. № 196/2016г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 454 от 10.02.2016г. по т.д. № 1511/2015г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по предявените от П. Ж. С. против [фирма], Е. И. Х. и Я. Х. Я. искове за установяване, че към датата на подаване на иска ответниците Е. Х. и Я. Я. не са кредитори на съдружника Ж. П. С.; че към датата на вписването по партидата на ответното дружество в АВ, ТР на обстоятелствата, че дружеството е прекратено и е в производство по ликвидация, Ж. С. е изплатил задълженията си към Е. Х. и Я. Я.; че към датата на вписването в ТР на прекратяването на дружеството и откриване на производство по ликвидация на основание влязлото в сила решение по т.д. № 487/2013г. по описа на Варненски окръжен съд, не са налице основанията по чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване на дружеството и обявяването му в ликвидация за вземане на ответниците Е. Х. и Я. Я., както и на основание чл.604 ГПК вр. чл.29, ал.1 ЗТР при уважаване на предявените установителни искове да бъдат заличени всички обстоятелства, вписани във връзка с прекратяването на дружеството и обявяването му в ликвидация въз основа на уведомление изх. № 7317 от 30.07.2015г. по т.д. № 487/2013г. на В., ТО.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил изложените в исковата молба и уточнението към нея, както и в частната жалба твърдения, от които се извежда правният му интерес от водене на установителните искове за факти. Счита, че дадената от въззивния съд квалификация е неправилна, тъй като предмет на установяване за правоотношения, а не факти. Счита за неправилен и извода на въззивния съд за липса на правен интерес от водене на установителните искове поради недопустимост на искането за заличаване на вписването в ТР, като е изложил мотиви за неоснователност, а не за недопустимост на това искане. Поддържа, че допустимостта на искането му произтича от засягане на интереса му като съдружник в прекратеното дружество, но наличието на предпоставките да се иска заличаване е въпрос по основателността на искането, а не на неговата допустимост. Поддържа, че не разполага с друг път на защита на членствените си права като съдружник, тъй като не е бил страна по делото, по което е постановено решението за прекратяване на дружеството и съответно не е разполагал с възможност да защити правата си, включително чрез подаване на молба за отмяна на влязлото в сила решение на основание новонастъпили обстоятелства. Сочи, че тъй като кредиторите на съдружника Ж. С. са удовлетворени, отпада необходимостта от ликвидация на дружеството, която в хипотезата на чл.517, ал.3 ГПК е с цел осребряване на дела на съдружника – длъжник и удовлетворяване на кредиторите му.
Представя изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилаганена закона и за развитието направото:
1. Правният интерес от предявяване на установителни искове за несъществуване на вземане на трети лица към съдружник в търговско дружество, прекратено по иск на тези лица с правно основание чл.517, ал.3 ГПК, обвързан ли е с основателността на искането по чл.604 ГПК за заличаване на вписаното обстоятелство?
2. Допустим ли е иск по чл.604 ГПК за заличаване на вписано обстоятелство – прекратяване на търговско дружество въз основа на влязло в сила съдебно решение по чл.517, ал.3 ГПК от съдружник, който не е управител?
3. Допустим ли е иск по чл.604 ГПК за заличаване на вписано обстоятелство – прекратяване на търговско дружество въз основа на влязло в сила съдебно решение по чл.517, ал.3 ГПК от съдружник поради извършено плащане от съдружник – длъжник по изпълнителното дело, заведен въз основа на решение, с което е уважен установителен иск срещу кредиторите и дружеството, че задължението е погасено чрез плащане преди датата на вписване на прекратяването?
4. Допустим ли е иск по чл.604 ГПК за заличаване на вписано обстоятелство – прекратяване на търговско дружество въз основа на влязло в сила съдебно решение по чл.517, ал.3 ГПК от съдружник поради извършено плащане от съдружник – длъжник по изпълнителното дело, заведен въз основа на решение, с което е уважен установителен иск срещу кредиторите и дружеството, че задължението е погасено чрез плащане след първото заседание по делото?
5. Допустимо ли е след установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ползващите се от вписването лица – кредитори на съдружник в дружеството, че задължението към тях е изплатено след влизане в сила на решението по чл.517, ал.3 ГПК, чрез иск по чл.604 ГПК да се иска заличаване на вписването на прекратяване на дружеството въз основа на това решение, поради това, че вписаното обстоятелтво не е настъпило поради наличие на правоизключващи факти, препятстващи целените правни последици, а именно – погасяване на задължението?
6. Налице ли е правна възможност да се възстанови търговската дейност на дружеството, прекратено по реда на чл.517, ал.3 ГПК при липса на започнало осребряване на имуществото, когато е отпаднало основанието за прекратяване поради погасяване на задължението към кредиторите и съдружника, макар и след влизане в сила на съдебното решение?
7. Каква е целта на закона в разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК – санкционна мярка поради неплащане на задължение към кредитори на съдружник или мярка, целяща удовлетворяване на кредиторите, която при плащане не е необходимо да продължава действието си?
Ответниците [фирма], Е. И. Х. и Я. Х. Я. не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд приел, че така, както са предявени исковете, за ищеца не съществува правен интерес от съдебно установяване на твърдените факти, тъй като дали е съществувало задължението към ответниците към момента на вписване на прекратяването на дружеството е ирелевантно. Посочил е, че това обстоятелство е имало значение в производството по чл.517, ал.3 ГПК към момента на постановяване на решението по него, а заплащането, след като решението е влязло в сила, не може да се отрази на неговата валидност и по същото се дължи изпълнение. Изложил е съображения, че заплащането на дълга след влизане на решението в сила не е предвидено да рефлектира върху правните последици на неговото действие /съобразно съдържанието на чл.517, ал.3 ГПК/. С оглед на това е заключил, че към момента на предявяване на исковете за установяване на твърдените обстоятелства, същите са ирелевантни относно извършеното вписване в ТР, тъй като същото е извършено въз основа на влязлото в сила решение. Посочил е, че вписването на прекратяването на дружеството в ТР е вследствие на влязлото в сила решение по чл.517, ал.3 ГПК, като е недопустимо чрез предявените искове да се преодолява действието на това влязло в сила решение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на окръжния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от частния жалбоподател въпроси са свързани с установяване на правния му интерес от водене на предявените установителни искове с оглед твърденията, на които се установяват и правните последици, чието постигане се цели. Част от тези въпроси – шести, седми и осми, не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му извод. Останалите са свързани с преценката за възможността при успешно провеждане на исковете му да бъде постигнало заличаване на вписано обстоятелство – прекратяване на ответното дружество на основание влязло в сила решение по чл.517, ал.3 ГПК. Тези въпроси са релевантни, тъй като са обсъждани от въззивния съд и са обусловили решаващите му изводи. Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Изводът на въззивния съд в обжалваното определение за недопустимост на предявените установителни искове е обоснован с липсата на правен интерес от воденето им, тъй като с уважаването им не би се постигнал целеният правен резултат. Този извод е формиран при съобразяване с предмета и правните последици на решението, постановено по иск с правно основание чл.517, ал.3 ГПК – въпроси, по които е формирана постоянна съдебна практика. По отношение на критериите, въз основа на които се извършва преценката за допустимост на предявен установителен иск, също е налице трайноустановена съдебна практика, според която предпоставка за допустимост на установителен иск е наличието на правен интерес. Правен интерес е налице, когато се оспорва претендирано от ищеца право или се претендира отричано от него право, когато е налице необходимост от внасяне на яснота в отношенията между ищеца и ответника, като установи със сила на пресъдено нещо, че между тях съществува или не правна връзка или правоотношение, за да бъде отстранена тази неяснота. По отношение на установителните искове за факти постоянната съдебна практика приема, че са допустими, само когато предявяването им е предвидено в закона. Така формираната съдебна практика не се нуждае от промяна чрез изоставянето ? или от осъвременяване. Въззивният съд не е се отклонил от съдебната практика по прилагането на относимите правни норми, като преценката му е формирана въз основа на конкретните факти по делото и твърденията на ищеца, с оглед на които е приел, че установяването на правата и фактите, предмет на исковете, е ирелевантно, тъй като не биха се постигнали целените от ищеца правни последици.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 300 от 09.06.2016г. по ч.т.д. № 196/2016г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: