2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
София, 17.10.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1707/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ”Банка Пиреос България” АД, [населено място] против решение №93 от 20.03.2018 г. по т.д. №644/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
„Юробанк България” АД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. М. Р. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Останалите ответници по касация не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Ф. Я. М., е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел.Поставил е въпросите : 1/” За задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводите на страните при формиране изводите си относно предмета на спор” , 2 / „За критериите, по които се определя началната дата на неплатежоспособност и по-конкретно за преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност / задлъжнялост” 3 / „ За критериите, по които се определя кои счетоводни записвания следва да бъдат взети предвид при изчисляване на коефициентите на ликвидност и наличието или липсата на правомощия на съда да изключва определен актив при изчисляването на коефициентите само на основание непредставени доказателства от длъжника” и 4/” За необходимостта от представяне на доказателства от страна на неплатежоспособния длъжник относно наличието на негов актив, да бъде същият взет предвид при изчисляване коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност/ задлъжнялост”. Страната е заявила, че поставените въпроси били решение в противоречие с изброени от касатора актове на ВКС. След това са изложени оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд, така определени и от страната, като е възпроизведена частично касационната жалба. Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивният съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставеният от касатора първи въпрос не е релевантен, тъй като не е свързан с решаващите изводи на съда, нито с неговото процедиране, довело до постановеният правен резултат, а с оплакванията на касатора за неправилност на неговите изводи. В тази връзка общо поставеният въпрос не съдържа данни кои доказателства и доводи не са били обсъдени от въззивният съд и как това е формирало правния резултат по спора.Извън това в изложението липсва и пояснение от касатора този въпрос, с оглед кои негови оплаквания е поставен, а възпроизведените буквално от касационната жалба неотносими към тази фаза на касационното производство доводи не съдържат такива уточнения, тъй като са съсредоточени изцяло върху неправилността на изводите, а не върху необсъждането на доказателства, свързани с тях, респективно на доводи на страната.Вторият поставен въпрос е общ и релевантен спрямо всяко производство по чл.630 ТЗ и в този смисъл би могъл да бъде приет за релевантен и в случая. Налице, обаче, е само общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Страната не обосновава извод за наличие на противоречие с общо изброените решения, по отношение, на които липсва разграничаване от негова страна по конкретните въпроси, свързани с основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Липсва и конкретика по отношение на твърдяното противоречие. При това изложение относимо към въпроса би могло да бъде т.д. №13/15г. на ВКС, ІІ т.о., с което е прието, че началната дата на неплатежоспособност се определя от цялостното икономическо състояние на длъжника изразено чрез показателите на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост при отчитане на най –ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.С акта е посочено, че водещи при определяне на това състояние са показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, а останалите показатели имат само помощни функции.Изцяло в съответствие с това решение, въззивният съд е разгледал показателите за обща, бърза и абсолютна ликвидност, като от тях е извел и своите решаващи изводи. Определените като помощни показатели в решението на ВКС са третирани по същият начин и от въззивният съд в случая, разгледал ги като спомагателни коефициенти и съобразил ги само като допълнителен аргумент в подкрепа на вече направените изводи. Т.е. съдът не се е отклонил от разрешенията дадени в цитираното решение на ВКС., а страната изобщо не е въвела доводи в какво, според нея, се изразява поддържаното противоречие. Нещо повече не е посочено дори конкретно решение от общо изброените, което да обосновава наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Третият поставен въпрос, освен че е неясен е поставен изцяло с оглед оплакването на страната, а не във връзка с решаващите изводи на състава довели до обжалвания резултат, поради което не може да бъде определен като релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Същото се отнася и до последният поставен въпрос, който също е с неизяснено правно съдържание. Освен това, нито едно от общо изброените от касатора решения не разглежда подобни въпроси, поради което се налага извод че не е въведен и допълнителен критерий.
Следва да се отбележи, че страната не е изложила нито едни аргумент в подкрепа на твърдението си, че било налице и основание по чл.280, ал.1 т3 ГПК, с оглед поставените релевантни въпроси. Общата дефинитивност е очертана с т. 4 на ТРОСГТК № 1 /09г. и в тази връзка липсва обосноваване както на неправилно формирана практика на съдилищата, която се нуждае от промяна, респективно липсва и обосноваване за неяснота или непълнота на приложена правна норма, налагаща нейното тълкуване.
При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №93 от 20.03.2018 г. по т.д. №644/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: