О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
ГР. София, 17.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.10.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №2850/16 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. К. срещу въззивното определение на Окръжен съд Варна по гр.д. №2127/15 г. от 1.02.2016 г., с което е оставено без уважение искането му за изменение на въззивното решение с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 450 лв., съответно на отхвърлената от тази инстанция част от иска, предявен от Л. К..
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС, като я разгледа, намира следното: Въззивният съд е отхвърлил искането на ответника по иска Т. К. за присъждане на разноски за въззивната инстанция. Приел е, че въззивното производство е образувано по жалби и на двете страни, които не са уважени, като първоинстанционното решение по спора е потвърдено и разноските следва да останат за страните така, както са направени.
Този извод е правилен: Когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Справедливото възмездяване на разноски следва да бъде съобразено с изхода на спора, а в случая ответникът по иска не е разграничил разноските, които прави като жалбоподател от тези, които прави като ответник по жалба. Поради това въззивният съд с решението си не е присъдил разноски за въззивното производство в полза на страните и правилно след това с обжалваното определение от 1.02.16 г. по чл.248 ГПК молбата на ответника по иска за разноски за адв. възнаграждение е отхвърлена като неоснователна.
Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Варненски окръжен съд по гр.д. №2127/15 г. от 1.02.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение на съдия Мария Иванова
Не споделям извода на въззивния съд, че разноски в случая не се дължат – при жалби и на двете страни срещу първоинстанционното решение, всяка от тях има качеството на жалбоподател по своята жалба и ответник по жалбата на противната страна. Затова при неуважаване на жалбите, страните нямат право на разноски за въззивното производство в качеството на жалбоподатели, но разноски се дължат за защитата им като ответници по въззивната жалба на противната страна. В случая пред въззивната инстанция е пренесен целият спор – ищецът е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която искът му е отхвърлен до пълния предявен размер от 6000 лв., след което е оттеглил частично жалбата си за размера над 4 000 лв., а ответникът е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен в размер на 1500 лв. Жалбите са приети за неоснователни, затова на ответника по иска, в качеството му на въззиваем по жалбата на ищеца се дължат разноски съобразно отхвърлената от въззивната инстанция, като такава по същество на спора, част от иска – чл.78, ал.1, 3 и 4 ГПК.
Съдия: