5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
София, 19.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2445 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5959/5.V.2015 г. на Д. П. З. от София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 620 на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, постановено на 30.ІІІ.2015 г. по гр. дело № 1545/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № (номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в І-16, от 10.ІІІ.2014 г. по гр. дело № 7179/2013 г.: за отхвърляне на неговия пряк иск срещу ответното [фирма]-София за присъждане на сума в размер на 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ексцес от ПТ, настъпило на 3.VІ.2010 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от „деня на констатиране на усложненията” /8.ІХ.2011 г./ и до окончателното й изплащане.
Наред с оплакването си за постановяване на атакуваното решение на САС в нарушение на материалния закон /чл. 51, ал. 1 във вр. чл. 52 ЗЗД/, касаторът Д. П. З. се позовава още и на”необсъждането на иначе констатираните и описани от фактическа страна новонастъпили усложнения и липсата на мотиви за тях”. С оглед това той претендира касиране на обжалваното въззивно решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който ответното по прекия иск застрахователно д-во да бъде осъдено – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ-във вр. чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД – да му заплати обезщетение за новонастъпилите усложнения и задълбочаването на негативните трайни последици от тях съобразно конкретно установените обективни вреди, настъпили допълнително вследствие на първоначалните такива, като „се отчита характера на новонастъпилите необезщетени последици и продължителността на болките и страданията, произтичащи от тях”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран значим за изхода на делото въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който САС да се е произнесъл с атакуваното свое решение в противоречие с практиката на ВКС, З. релевира „допълнително” следния правен въпрос: „Следва ли съдът, който разглежда иск за допълнително влошаване на здравословното състояние, да обсъди и уврежданията, които са установени в предходното производство по иска за първоначалните вреди, но не са взети предвид по него и за тях не са изложени съображения в мотивите на постановения съдебен акт?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. В Раздел І от този писмен отговор се инвокират доводи, че касаторът не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на ТР № 1/2009 г., а също и че „възраженията, формулирани в изложението на касационните основания, се отнасят за правилността на обжалваното решение, а не за въпрос, обуславящ изхода на конкретното дело”, както и че решението на апелативния съд не е противоречие със задължителната практика на ВКС, а, напротив, „съобразено е с ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г. – за обстоятелствата, които трябва да бъдат съобразени от съда, както и с т. 10 от ППВС № 4/75 г.”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на Д. П. З. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд за отхвърляне на прекия иск на настоящия касатор срещу ответното застрахователно д-во, основаващ се на твърдението му за настъпил ексцес, САС е приел, че в процесния случай е налице именно посоченото в т. 10 на ППВС № 4/75 г. „изключение” от общия принцип за обезщетяване на по-късно настъпилите вреди, а именно, че при определянето на размера на присъденото /и дори вече изплатено/ застрахователно обезщетение е взета предвид прогнозата за състоянието на ищеца и факта, че ще се наложат нови операции за изваждане на металните остеосинтези, т.е. от съвкупността на всички наведени в обстоятелствената част на исковата молба на настоящия касатор срещу застрахователя „нов факт е единствено операцията по изваждане на косо разположените винтове от бедрената шийка”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този релевантен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – в случая единствено предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Надлежно разяснено е в мотивите към тази точка от тълкувателното решение, че материалноправният и процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Ето защо се налага извод и че единственият, „допълнително” формулиран от касатора въпрос от процесуалноправно естество, не е такъв, който да е бил включен в предмета на спора по делото и да е обусловил решаващите прави изводи на САС в атакуваното от З. решение, а има изцяло хипотетичен характер. В заключение погрешното отъждествяване в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК на касационните отменителни основания по чл.281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 620 на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 30.ІІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 1545/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2