О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
София, 02.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 4 336/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. Д. от Б., срещу определение № ІІ – 1 511 от 13.06.2013 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 764/2013 г. Със същото се потвърждава разпореждане № 31 от 11.01.2013 г. на Районен съд [населено място] по ч. гр. д. № 1 173/2013 г. в частта, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист против В. Г. С. за сумата от 220 279,46 лв. – просрочена главница по банков кредит, 15 503,94 лв. – договорна лихва от 20.07.2010 г. до 10.04.2011 г., 542,62 лв. – наказателна лихва от 20.07.2010 г. до 10.04.2011 г. и законната лихва от 11.04.2011 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 8 102,43 лв. – разноски по делото.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени доводи за наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
С разпореждане № 31 от 11.01.2013 г. по ч. гр. д. № 1 173/2013 г. РС [населено място] е отхвърлил искането на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист против В. Г. С. за сумата от 220 279,46 лв. – просрочена главница по банков кредит, 15 503,94 лв. – договорна лихва от 20.07.2010 г. до 10.04.2011 г., 542,62 лв. – наказателна лихва от 20.07.2010 г. до 10.04.2011 г. и законната лихва от 11.04.2011 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 8 102,43 лв. – разноски по делото. Този съдебен акт е обжалван пред ОС [населено място], който го потвърждава с определение № ІІ – 1 511 от 13.06.2013 г. по ч. гр. д. № 764/2013
Предмет на обжалване с настоящата частна жалба е въззивно определение, постановено в заповедно производство, но съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на Върховен касационен съд, същото не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения касационната жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане, като не следва да бъдат обсъждани наведените основания за допускане на касационно обжалване и оплакванията за неправилност на обжалваното определение, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] [населено място], срещу определение № ІІ – 1 511 от 13.06.2013 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 764/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: