1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
гр. София, 02.08.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 169 по описа за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. С., приподписана от пълномощника й адв. Я. Я., срещу определение № 364/17.02.2012 г., по ч.гр.д. № 131/2012 г., по описа на САС, с което е потвърдено разпореждане № 34502/10.10.2011 г., по гр.д. № 9798/2011 г., по описа на СГС, I ГО, 8 с-в, с което е върната исковата й молба. Касаторката се позовава като основание за допускане на касационния контрол на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на І г.о., като взе предвид доводите на жалбоподателя и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На първо място, касаторката не е формулирала изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
На следващо място, касаторката се е позовала на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно което на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В частната касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставените” материалноправни и процесуалноправни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика по така поставените въпроси, каквато касаторите не сочи (видно от изложеното по-горе), както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че въззивната инстанция правилно и законосъобразно е приела, че в срока за отстраняване нередовностите на исковата молба ищцата е поискала единствено да бъде й бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова за данъчна оценка на процесния имот, но не и продължаване на срока за изпълнение на дадените й указания по реда на чл. 63 ГПК. Молбата по чл. 63 ГПК, по принцип не следва да е изрична като квалификация и формулировка, но все пак следва да е несъмнена и ясно да отразява волята на страната за продължаване на съответния процесуален срок. Искането за издаване на съдебно удостоверение, което е необходимо за изпълнение на дадените от съда указания (каквато е конкретнат ахипотеза) само по себе си не съставлява молба за продължаване на срока, щом това не е изрично поискано, в който смисъл е и константната практика на ВКС. В настоящата хипотеза първоинстанционният съд е издал поисканото съдебно удостоверение, като следва да се посочи, че за съда не съществува задължение да уведомява страната за това. Освен това, конкретният размер на дължимата държавна такса следва да бъде определен от съда едва след представяне на удостоверението за данъчна оценка на процесния имот, за което съдът следва да даде нови указания в този смисъл. След като ищцата не е изпълнила дадените от съда указания в посочения срок, нито е поискала неговото продължаване, за първоинстанционния съд е възникнало задължението да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, както същият правилно е процедирал.
Ето защо, по изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 364/17.02.2012 г., по ч.гр.д. № 131/2012 г., по описа на САС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: