О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 431
гр.София, 21.11.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 4361 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК и се разглежда по реда до З. (ДВ бр. 86/ 2017 г.) – арг. от § 74 от ПЗР.
Обжалвано е определение № 316/ 23.08.2017 г. по ч. гр. д. № 370/ 2017 г., с което Великотърновски апелативен съд, изменяйки определение № 474/28.06.2017 г. по гр. д. № 26/ 2015 г. на Великотърновски окръжен съд, допуска обезпечение на исковете с правна квалификация чл. 49 ЗЗД на М. С. А., С. А. А. и А. С. А. срещу [фирма] до сумата 200 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди от неизпълнението на нормативното задължение да осигури безопасната експлоатация на газоснабдително съоръжение, причината съответно за смъртта на А. С. А., 10-годишният син на първите двама и за увреждането на здравето и обезобразяването на третата от 08.03.2014 г. чрез последователен запор на вземанията на [фирма] по банкови сметки, посочени в определението, до размера от 200 000 лв.
Определението се обжалва от [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправните въпроси:
1. Въз основа на кои доказателства съдът извършва преценката за вероятната основателност на висящия иска – само на писмените или на всичките събрани към етапа, до който е достигнало исковото производство към момента на искането за допускане на обезпечението?
2. Допустимо ли е съдът да допусне обезпечение, без да изиска ищецът да представи парична или имотна гаранция, въпреки че не са убедителни писмените доказателства?
3. Когато допуска обезпечение на иска, длъжен ли е съдът да обоснове обезпечителната нужда?
Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи определението. По първите два обосновава допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по третия – от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довода, че определението противоречи на определение № 620/ 09.11.2009 г. по ч.т.д. № 592/ 2009 г. на ВКС, ТК, I-во отд. Касационното оплакване е, че определението е неправилно поради съществено нарушение на чл. 391, ал. 2 ГПК.
Ответниците по касация М., С. и А. А. възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а определението е правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната касационна жалба с допустим предмет. Определението на въззивния съд е при предпоставките от 274, ал. 3, т. 2, пр. 1, в т. ч. допълнителните от чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Цената на исковете по гражданското дело е над 5 000 лв., а това осъществява и изискването от чл. 274, ал. 4 ГПК. Жалбата е при надлежна процесуална легитимация. Касатор е ответникът по висящите искове, срещу когото обезпечението е допуснато, макар и частично. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовността и допустимостта на частната касационна жалба, но не са налице сочените основания от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Съображенията са следните:
С обжалваното определение въззивният съд, след съответна отмяна на първоинстанционното определение, е допуснал обезпечението частично до общ за трите иска срещу касатора размер от 200 000 лв. (чл. 394 ГПК) и безусловно, без да изиска от ответниците по касация да предоставят парична или имотна гаранция. Въззивният съд е приел, че до този общ размер тази група искове по чл. 49 ЗЗД са подкрепени от убедителни писмени доказателства, които в необходимата степен обосновават вероятната им основателност (чл. 391, ал. 1, т. 1). Въззивният съд е посочил, че намира за обоснована и обезпечителната нужда, но не е изложил нарочни мотиви в този смисъл.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че по първия повдигнат от касатора въпрос е изключено общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК. Допуснатото обезпечение е на висящи (разглеждани от първата инстанция) искове, но преценката за тяхната вероятна основателност въззивният съд е посочил да следва само според събраните писмени доказателства. Той не е обсъждал, нито предвиденото в чл. 391, ал. 1 или 2 и в чл. 394 ГПК му вменяват в задължение да обсъди, останалите (другите) доказателства, събрани в първоинстанционното исково производство към етапа на направеното искане за допускане на обезпечението. Следователно първият въпрос не обосновава обжалваното определение.
Вторият повдигнат въпрос съдържа преценка на писмените доказателства, и оплакване от касатора, че те не са убедителни по смисъла на чл. 391, т. 1 ГПК, въпреки че въззивният съд е приел обратното. В настоящия етап (по селекция на частната касационна жалба), законът не допуска да се обсъждат оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Втори е въпросът, че е константна съдебната практика по въпроса, кога при допускане на обезпечението съдът има задължение да поиска от ищеца да представи парична или имотна гаранция в отнапред отредено обезпечение на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението се окаже неоснователно (чл. 391, ал. 3 ГПК). Задължението възниква в две хипотези: 1) при постановяване на обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ (чл. 390, ал. 4, изр. 2 ГПК) и 2) когато никоя от материалноправните предпоставки на иска не се подкрепя (доказва) от документ по делото (чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК). Обжалваното определение не проявява никоя от двете хипотези. Константната практика настоящият състав споделя, а по втория повдигнат въпрос това изключва и всяко допълнително основание за допускане на касационния контрол, в т. ч. посоченото от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Дори да се приеме, че поради липса на нарочни мотиви в обосновка на обезпечителната нужда третият повдигнат въпрос обосновава определението (общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК), приложеното определение на ВКС е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Представянето на едно такова определение не обосновава никое от допълнителните основания за допускане на касационния контрол, в т. ч. посоченото от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 316/ 23.08.2017 г. по ч. гр. д. № 370/ 2017 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.