О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
Гр.С., 23.11.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. ч.г.д.N.3903 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.134/15.01.18 по ч.г.д.№.15/18 на Апелативен съд С. е потвърдено разпореждане от 2.10.17 по г.д.№.15840/14 на Софийски градски съд, ГО, І-8с., с което е върната подадената от М. К. М. и В. И. К. въззивна жалба вх.№.76138/ 7.06.17г.
Постъпила е частна касационна жалба от М. К. М. и В. И. К., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно /тъй като пълномощникът им не е бил уведомен за постановеното по негова молба продължаване на срок за изпълнение на указания за отстраняване на нередовност/, и се иска неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържа позоваване на чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК.
Ответната страна И. П. П. оспорва жалбата
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лица, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт Софийски градски съд е приел, че частната жалба правилно е била върната, тъй като жалбоподателите не са изпълнили в срок дадените им указания за отстраняване на нередовност /внасяне на държавна такса/. Пълномощникът им е подал молба за продължаване на срока за изпълнението им, която е била удовлетворена, и срокът е бил продължен с четири седмици, считано от изтичане на първоначалния срок – като в текста на разпореждането е вписана датата, на която изтича /25.09.07/. При тези обстоятелства и като се има предвид, че продълженият срок не е бил по-кратък от първоначалния /след постановяването на разпореждането жалбоподателите са разполагали с още 11 дни, за да изпълнят указанията/, а от друга страна в чл.63 ГПК не е предвидено задължение на съда да уведоми страната за продължението /тя следва сама да следи за него/, с оглед липсата на изпълнение, жалбата е подлежала на връщане. Направено е сравнение и отграничение от отменения режим по чл.36 ГПК/отм./, като съдът се е позовал и на задължителна практика /опр.№.570/14.07.10 по ч.г.д.№.495/10, ІІ ТО/.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата във всеки отделен случай-като всички хипотези на чл.280 ал.1 ГПК предпоставят наличие на формулиран правен въпрос.
Изложението на касаторите не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанията на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторите излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтарят съдържащи се в частната им касационна жалба оплаквания за неговата неправилност, както и такива за условията, при които според тях е приложима хипотезата на чл.47 ал.6 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК, респективно на въззивното определение. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба по същество /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело съдържание, което е различно от това, което ще изведе съдът. Същевременно непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото е безспорно, че на пълномощника на касаторите са били известни указанията за внасяне на държавна такса – и именно в тази връзка сам е поискал продължаване на срока за изпълнението им /признание за датата, от когато твърди, че е уведомен за указанията, се съдържа и в самата молба за продължаване на срок вх.№.112660/29.08.17г./. От друга страна разпоредбата на чл.63 ал.2 ГПК изрично и ясно постановява откога започва да тече продължението на срока – от изтичането на първоначалния /а не от уведомяването за продължаването/, като при това нормативно разрешение страната, която се ползва от продължението, следва сама да следи за наличието на произнасяне по молбата. В този смисъл е установена и задължителна практика, цитирана и съобразена от въззивния съд. Предвид изложеното, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.134/15.01.18 по ч.г.д.№.15/18 на Апелативен съд С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: