О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
гр. София, 24.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 543 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „168 часа“ Е., [населено място] чрез процесуален представител адв. Т. Н. срещу решение № 374 от 08.03.2012г. по гр. дело № 2211/2001г. на Софийски апелативен съд, 1 състав, с което е оставено в сила решение от 14.03.2001г. по гр. дело № 404/1999г. на Софийски градски съд, VІ Търговско отделение, 10 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „168 часа” Е., [населено място] срещу Ваня Г. Ш. като [фирма], [населено място] иск за установяване на преждеползуване на търговска марка „Идеален дом” по чл. 50, ал. 2 ЗТМПО /отм./ във връзка с чл. 97, ал. 3, изр. 2 ГПК /отм./ и ищецът е осъден да заплати на ответната страна сума в размер 222 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е прознесъл по съществени материалноправни въпроси, включени в предмета на спора, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1/ Дали подлежащият на съдебно установяване съгласно чл. 50, ал. 2 ЗТМПО /отм./ факт на преждеползване на търговската марка представлява /а/ фактът, че ищецът е използвал марката преди да е започнало използването й от ответника или /б/ фактът, че ищецът е използвал марката преди ответникът да заяви регистрацията й от свое име;
2/ Необходимо ли е за уважаване на иска за установяване на преждеползване на търговската марка по чл. 50, ал. 2 ЗТМПО /отм./ ищецът да установи, че е използвал марката преди определения според отговора на първия въпрос релевантен момент факт еднолично, т. е. съставлява ли елемент от фактическия състав на иска за установяване на преждеползването установяването и на факта, че през този период марката не е била използвана от друго лице, в частност от ответника.”
Според касатора първият материалноправен въпрос е решен в противоречие с решение № 76/13.09.2006г. по т. дело № 320/2005г. на ВКС, ТК. Относно втория материалноправен въпрос се поддържа довод за противоречивото му решаване в цитираното решение на ВКС, както и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото въпреки отмяната на ЗТМПО, защото ще бъдат дадени указания за това дали при произнасянето по изрично предвиден в закона установителен иск за факт съдът трябва да отчита и обстоятелства, които стоят извън тясно ограничения от съответната правна норма фактически състав на установителния иск.
Ответницата Ваня Г. Ш. като [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. В. П. П. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради това, че в посоченото от касатора решение на ВКС релевантният за настоящия спор правен въпрос не е разгледан и не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради отмяна на ЗТМПО.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното:
Въззивният съд е приел, че по иска с правно основание чл. 50, ал. 2 ЗТМПО /отм./ доказателствената тежест за установяване, че ищецът е ползвал марката преди ответницата да заяви регистрацията й от свое име, се носи от ищцовата страна. След като е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната взаимна връзка и заключението на експертизата, изготвена от експерт в Патентното ведомство, решаващият съдебен състав е направил извод, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърденията си в исковата молба. Изложил е съображения, че издаването и разпространението на списание „Идеален дом” представлява съвместна дейност на страните, ползувател на търговската марка „Идеален дом” с факта на издаване на списанието се явяват и двете страни, а излизането на първия брой е предшествано от действия, предприети и от двете страни. Въз основа на посочената аргументация въззивният съд е заключил, че спорната търговска марка не е била ползвана еднолично от ищцовото дружество, считано от м. май 1996г.
Твърдението на ищеца за участие на ответницата при издаването и разпространението на списанието с търговска марка „Идеален дом” поради изпълняваните от нея трудови задължения във връзка с подписания трудов договор е прието за недоказано. Решаващият съдебен състав е установил, че списанието е създадено, издадено и разпространено в резултат на съвместната дейност на двете страни, като ответницата е действала не в качеството на служител по трудово правоотношение, а като търговец, осъществяващ търговска дейност с фирма [фирма].
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По първия, посочен от касатора, материалноправен въпрос не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. В приложеното от касатора решение № 76/13.09.2006г. по т. дело № 320/2005г. на ВКС, ТК е изразено становище, че обсегът на доказване по иска с правно основание чл. 50, ал. 2 във връзка с чл. 9 ЗТМПО /отм./ и чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ е, че ищецът фактически е ползвал марката, без да има регистрация, преди ответникът да заяви регистрацията й от свое име. В обжалваното решение на САС въззивният съд също е приел, че ищецът следва да докаже, че е ползвал марката преди ответницата да заяви регистрацията й от свое име, и след като е обсъдил събраните по делото доказателства е направил извод, че твърдените в тази насока факти и обстоятелства не са доказани. Между двете решения не е налице противоречиво разрешаване на релевантния правен въпрос, а различният изход на делата е обусловен от различната фактическа обстановка.
Относно втория, формулиран от касатора, материалноправен въпрос също не са налице твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът не е установил противоречива практика на съдилищата по този въпрос, поради което липсва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Уредбата на преждеползването, съдържаща се в чл. 9 и чл. 50, ал. 2 ЗТМПО /отм./ не е нито непълна, нито при приложението й възникват трудности, които да налагат ново тълкуване на разпоредбите. Предмет на установяване в процесното производство по предявения установителен иск по чл. 50, ал. 2 във вр. с чл. 9 ЗТМПО /отм./ и чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ е създаденото фактическо положение, т. е. факта на ползване от ищеца на словния знак „Идеален дом”, т. е. на нерегистрираната марка, свързвайки я с произхода от преждеползвателя преди ответникът да заяви регистрацията й от свое име. По приложението на посочените разпоредби е създадена трайноустановена и безпротиворечива съдебна практика, съгласно която, за да е налице преждеползване на претендираната марка за стоки и услуги от съответния клас, е необходимо използваната от ищеца марка да е идентична или сходна на заявената за регистрация марка от ответника, да се използва за идентични или сходни стоки или услуги на тези на по-ранната марка, т. е. на тези стоки, за които е заявената за регистрация марка на ответника, ищецът да е започнал да употребява пръв процесната марка, т. е. преди ответника. Касаторът не е установил наличието на икономически и обществени условия, които да обуславят промяна на посочената константна съдебна практика.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответницата не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 374 от 08.03.2012г. по гр. дело № 2211/2001г. на Софийски апелативен съд, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.