О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
София, 29.11.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 3007 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3745 от 06.04.2016 г. на С. Т. С. чрез адвокат П. Г. против решение № 55 от 17.02.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 193/2015 г. на Окръжен съд – Русе.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице и отговаря на изискванията по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК и чл. 284 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], чрез адвокат С. М., е подал писмен отговор, в който поддържа, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, Русенският окръжен съд е отменил решение № 312 от 04.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 5506/2013 г. на Районен съд – Русе и вместо това е признал за установено на основание чл. 524 ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на С. Т. С., С. Д. С., Ц. С. С., П. Т. Т., Л. А. Т., Б. Г. Д. и Р. Г. Д., че [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] е собственик на гараж № 3, построен в сутерена на вх. „А“ на жилищна сграда „М. I” в [населено място], [улица].
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Касаторът твърди, че ищецът не е изпълнил указанията на въззивния съд по отстраняване на констатираната от предходния състав на ВКС нередовност на исковата молба. Подържа, че липсва правен интерес от водене на делото, тъй като с влязло в сила решение по гр.д.№ 1104/2005 г. на Районен съд – Русе е отхвърлен иска на касатора за изкупуване на процесния гараж, като с това решение бил решен въпроса за собствеността на имота. В случай, че съдът не възприеме доводите за недопустимост на иска, то се подържа, че същият е неоснователен, тъй като чрез неговото предявяване ищецът не можел да се защити в принудителното изпълнение. ЗУТ разпореждал, че премахването на незаконен стоеж е за сметка на извършителя или собственика на незаконния стоеж, което означавало, че по силата на специалния закон е правно ирелевантно чия собственост е незаконният строеж, тъй като засегнатата от него страна разполага с възможността да се брани еднакво ефективно, както срещу извършителя на стоежа, така и срещу собственика на имота.
В приложеното към касационната жалба изложение на касационните основания са формулирани следните правни въпроси:
(1) „Следва ли да се квалифицира като нередовна искова молба, с която страната е предявила недопустим иск?”
(2) „Как следва да процедира въззивният съд, когато страната не е изпълнила указанията за уточняване на исковата молба?”
(3) „Допустимо ли е изменение на предявения иск във въззивното производство под формата на уточнение и поправяне на исковата молба?”
(4) „Може ли страната, уточнявайки исковата молба, да премине от отрицателен установителен иск за собственост към положителен иск за собственост?”
(5) „Може ли съсобственик да се брани с негаторен иск по чл. 109 ЗС срещу друг съсобственик?”
Касационното обжалване не може да се допусне по така поставените въпроси по следните съображения:
С постановеното при предходното касационно обжалване Решение № 32 от 26.02.2015 г. по гр.д.№ 6048/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. е обсъден въпроса за допустимостта на предявения от [фирма] иск, като е прието, че същият е предявен при условията на чл. 524 ГПК (а не е отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК), процесуално е допустим (в която връзка е съобразено и постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 337 от 12.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 1890/2013 г. на ВКС, І г.о.), но исковата молба е нередовна. Съответно – делото е било върнато на въззивния съд за ново разглеждане с указания (задължителни за окръжния съд на основание чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК) да се предприемат процесуални действия за отстраняване на нередовността чрез привеждане в съответствие на обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Именно в изпълнение на задължителните указания, с протоколно определение от о.с.з.24.03.2015 г. окръжният съд е дал възможност на дружеството да направи уточнения при условията на чл. 129 ГПК. В отговор, с молба вх.№ 3767 от 31.03.2015 г. [фирма] е посочило, че при вече заявените с исковата молба придобивни основания (/1/ сключен на 10.08.2003 г. договор за продажба на процесния гараж, продавачи по който са ответниците С. Д. С., Ц. С. С., П. Т. Т., Л. А. Т., Б. Г. Д. и Р. Г. Д. и /2/ изтекла след 10.08.2003 г. в полза на [фирма] придобивна давност по отношение първоначално притежаваните от касатора С. Т. С. идеални части от същия гараж) претендира да се признае за установено по отношение на С. Т. С., С. Д. С., Ц. С. С., П. Т. Т., Л. А. Т., Б. Г. Д. и Р. Г. Д., че [фирма] е собственик на гараж № 3, построен в сутерена на вх. „А“ на жилищна сграда „М. I” в [населено място], [улица].
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да приеме, че нито един от поставените от касатора правни въпроси няма обуславящо значение за изхода на разрешения с обжалваното решение правен спор. Първият въпрос („Следва ли да се квалифицира като нередовна искова молба, с която страната е предявила недопустим иск?”) всъщност е израз на несъгласието на касатора с постановеното при предходното касационно обжалване Решение № 32 от 26.02.2015 г. по гр.д.№ 6048/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., което е окончателно и не подлежи на преразглеждане, включително в рамките на последващо касационно обжалване. Вторият въпрос („Как следва да процедира въззивният съд, когато страната не е изпълнила указанията за уточняване на исковата молба?”) категорично не кореспондира с данните по делото. Даването на указания по реда на чл. 129 ГПК е било задължително по силата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК, като с молбата с вх.№ 3767 от 31.03.2015 г. [фирма] е отстранило несъответствията между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Това процесуално действие има обратна сила съобразно чл. 129, ал. 5 ГПК и има за последица единствено и само уточнение и поправяне на исковата молба, а не и изменение на иска чрез преминаване от отрицателен установителен иск за собственост към положителен иск за собственост. Ето защо и въпроси 3 и 4 нямат обуславящо значение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В предмета на разгледания спор не е включена претенция по чл. 109 ЗС, поради което петото питане („Може ли съсобственик да се брани с негаторен иск по чл. 109 ЗС срещу друг съсобственик?”) е без каквато и да е връзка с произнасянето на въззивния съд и също не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване.
Изложеното по-горе обосновава и становището, че не е налице основание за допускане на обжалването поради вероятност въззивното решение да е недопустимо. Решението е постановено по поправена (и в този смисъл – редовна) искова молба и в рамките на сезирането, поради което е процесуално допустимо. Същото е съобразено със задължителната практика, формирана с Решение № 127 от 14.03.2012 г. по гр.д.№ 886/2011 г. на ВКС, І г.о., съгласно което в хипотезата на чл. 524 ГПК средството за защита на третото за изпълнението лице е именно установителният иск за собственост. Не е установено и наличието на предпоставки за приложението на чл. 299 ГПК – твърдение, че въпросът за собствеността на имота е решен в рамките на друго гражданско дело (гр.д.№ 1104/2005 г. на Районен съд – Русе) изобщо не е заявявано в никой момент преди предявяването на касационната жалба и липсват каквито и да е доказателства в тази насока.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 55 от 17.02.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 193/2015 г. на Окръжен съд – Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: