4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№431
гр. С., 28.06..2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. К.
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 844 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. И. срещу решение № 317/18.06.2010г. по т. дело № 105/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е оставено в сила решение № 691/ 16.12.2009г. по гр. дело № 540/2009г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 3 състав в частта, с която е отхвърлена молбата от 26.11.2009г. на Агенция за следприватизационен контрол за допълване на решение № 592/04.11.2008г. по гр. дело № 540/2009г. на Софийски окръжен съд.
Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК- въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, свързан с чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК, който е от значение за точното прилагане на закона: „дали е достатъчно индивидуализирано присъденото искане, съобразено с петитума на исковата молба и съобразно разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК, че решението трябва да съдържа какво постановява съдът по съществото на спора”.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като ВКС има право да конкретизира и уточни посочените от касатора правни въпроси.
За да остави в сила решението на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на Агенция за следприватизационен контрол за допълване на решение № 592/04.11.2008г. по гр. дело № 540/2009г. на СОС, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за допълване съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че допълване на решението се постановява, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, т. е. тогава, когато е разгледана част от искането, а по отношение на останалата спорът не е разрешен с уважаване или отхвърляне на претенцията според основанието и размера й, докато в конкретния случай СОС с решението си от 04.11.2009г. се е произнесъл по съществото на спора съгласно изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК като е разгледал и уважил изцяло претенцията на ищеца за неустойка в пълния й предявен размер.
Предвид инвокираните от касатора доводи и данните по делото релевантните правни въпроси са процесуални: дали присъденото вземане е достатъчно индивидуализирано, ако в диспозитива на решението не е посочено за какво задължение конкретно е присъдената неустойка; допустимо ли е чрез допълване на диспозитива на решението да се конкретизира произхода на присъденото вземане.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
По отношение на релевантните процесуалноправни въпроси е налице трайноустановена съдебна практика на ВКС, съгласно която, когато в диспозитива на решението не е посочено за кое неизпълнено задължение е присъдената неустойка, уточнението се извършва чрез мотивите на решението, а в хипотезата на неясно формирана воля на съда в мотивите на съдебния акт уточнението се прави по пътя на тълкуване на решението на основание чл. 251 ГПК. Допълване на постановения съдебен акт съгласно чл. 250 ГПК се извършва, когато същият е непълен. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет, т. е. когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, един от съединените искове, допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет, напр. лихви, както и искането за присъждане на разноски. Когато съдът е формирал своята воля по заявените претенции, когато е уважил изцяло предявения иск и е пропуснал да посочи в диспозитива за кое неизпълнено задължение се присъжда претендираната неустойка не е налице непълно решение. Въззивният съд се е съобразил с посочената съдебна практика, която не се налага да бъде променяна.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото направените от касатора разноски за производството по касационната жалба остават в негова тежест. Разноски на ответника не се дължат, тъй като такива не са направени в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 317 от 18.06.2010г. по т. дело № 105/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.