Определение №431 от 3.5.2016 по гр. дело №5758/5758 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 431
гр. София 03.05.2016 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 16.12.2015 (шестнадесети декември две хиляди и петнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 5758 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от М. А. Б. срещу решение № 479/20.08.2015 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 659/2015 година, касационна жалба с вх. № 10 717/21.10.2015 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Велико Търново е потвърдил първоинстанционното решение № 539/17.06.2015 година на Районен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 1031/2015 година, с което са отхвърлени предявените от касаторката срещу ОД на МВР В. Т. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. С тези искове е било поискано да бъде признато за незаконно уволнението на Б. от длъжността „системен оператор” в „Пункт за персонализация“, група „БДС“, извършено със заповед № 366з-309/16.02.2015 година на ВНД Директор на ОД на МВР В. Т., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ и като такова същото да бъде отменено като касаторката бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и работодателят бъде осъден да й заплати сумата от 4431.84 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 17.02.2015 година до 17.08.2015 година. В касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Б. твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Велико Търново по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба ОД на МВР В. Т. е подал отговор на същата с вх. № 11 546/11.11.2015 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Велико Търново, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
М. А. Б. е била уведомена за обжалваното решение на 23.09.2015 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 10 717/21.10.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по делото е безспорно, че съкращаването на щата е извършено със заповед № К-4531/22.05.2014 година на Министъра на вътрешните работи. Въз основа на тази заповед Директора на ОД на МВР В. Т. издал заповед № Яз-1459/30.05.2014 година за извършване на подбор по реда на чл. 329 от КТ. Назначената за извършването на подбора комисия е обективирала изводите си в протокол от 04.06.2014 година. Освен това въззивният съд е приел за безспорно и обстоятелството, че Б. се е ползвала от два вида предварителна защита при прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, а именно тази по чл. 29 от КТД във връзка с чл. 333, ал. 4 от КТ и по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Затова ОД на МВР В. Т. е предприела действия по преодоляване на тези закрили. Съгласието на Синдикалната организация „Национален синдикат на гражданската администрация в МВР“, с което е преодоляна първата от предварителните закрили при прекратяване на трудовото правоотношение на касаторката, е дадено на 11.07.2014 година. Същевременно, необходимото за преодоляване на съществуващата предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, съгласие на И. по труда е получено на 28.01.2015 година и скоро след това, а именно на 16.02.2015 година работодателят е предприел действия за прекратяване на трудовото правоотношение на Б.. Въззивният съд е приел за несъстоятелни доводите на касаторката, че извършеният подбор е бил неправилен, тъй като не обхващал всички лица заемащи длъжността „системен оператор“ във всички групи и структури на ОД на МВР В. Т., а именно едно лице в структура № 1.7.1-„А. п.и и. о.” и пет лица заемащи длъжността „системен оператор” в структура №1.7.2 „Административно обслужване и защита на класифицирана информация”. Посочено е, че те не са включени в подбора поради наличието на сериозни различия в дейността, които не позволяват нито тестване на знанията и уменията заедно, нито съпоставка на дейността и оценката им, поради това, че тези лица работят с различни информационни системи и имат различни функции, включително и достъп до класифицирана информация, който се дава само на лица покриващи определени изисквания за дейността. Съставът на Окръжен съд Велико Търново е намерил за неоснователни и твърденията на Б., че извършеният подбор е бил преждевременен, тъй е извършен осем месеца, преди да бъде уволнена и само няколко месеца след като е била трудоустроена на посочената длъжност, поради което не е имала възможност да усвои специфичните знания и умения за изпълнението й. Не е прието за основателно и твърдението на касаторката, че съгласно константната практика на ВКС подборът е трябвало да бъде извършен непосредствено преди уволнението, като за разумен срок до уволнението ВКС приемал петнадесет дневния срок. Въззивният съд е посочил, че в случая продължителността на срока е вследствие на спецификата на конкретния случай, а не на недобросъвестност на работодателя.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. А. Б. е формулирала въпроси за това в какъв период от време след извършването на задължителен подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение с работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ и дали заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена в разумен срок, когато от извършването на подбора до издаването й са изминали повече от осем месеца. Твърди, се че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с установената по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС, обективирана в решение № 207/02.08.2012 година, постановено по гр. д. № 1218/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 63/21.02.2012 година, постановено по гр. д. № 1298/2011 година, решение № 361/25.09.2012 година, постановено по гр. д. №1626/2011 година и решение № 303/27.06.2012 година, постановено по гр. д. № 1218/2011 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. като се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Наред с това се поддържа и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като до сегашния момент ВКС не се е произнасял по подобен случай, при който периодът от време между извършването на подбора и уволнението е значителен. Така поставените въпроси са във връзка с наведено от М. А. Б. твърдение за незаконосъобразност на уволнението, поради което са били включени в предмета на спора, обсъждани са от въззивния съд и са обусловили правните му изводи при постановяване на обжалваното решение. Във връзка със срока между извършването на подбора и прекратяването на трудовия договор, освен посочените по-горе решения са постановени още решение № 486/28.06.2012 година, постановено по гр. д. № 1209/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 219/07.06.2013 година, постановено по гр. д. № 1378/2012 година, решение № 340/22.10.2013 година, постановено по гр. д. № 3147/2013 година и решение № 337/11.11.2013 година, постановено по гр. д. № 1199/2012 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Във всичките тях е прието, че подборът по чл. 329 от КТ може да се извърши непосредствено преди уволнението или известно време преди него. Във втория случай от значение за законосъобразността на уволнението ще бъде между него и подборът да е налице разумен срок. Този срок не е точно определен, а винаги е конкретен и се определя с оглед на специфичните за всеки отделен случай обстоятелства, като от значение е това през него да не са настъпили промени в правно значимите факти, определящи законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение. С оглед на така установената практика,, при наличие на възражение за това, че изтеклия между подбора по чл. 329 от КТ и прекратяването на трудовото правоотношение срок е извън установените с цитираната съдебна практика критерии съдът е задължен да разгледа това възражение, както в случая е постъпил състава на Окръжен съд Велико Търново. Изводите на съда за това дали възражението е основателно или не ще трябва да се основават на всички обстоятелства, които са от значение за този срок и са предопределили продължителността му. В случаите когато работниците се ползват с предварителна закрила при уволнение по чл. 333 от КТ те не могат да бъдат изключвани от извършвания по реда на чл. 329 от КТ подбор, освен в случаите на предварителна закрила по чл. 333, ал. 5 и ал. 6 от КТ, в какъвто смисъл е установената съдебна практика, обективирана в решение № 426/02.06.2010 година, постановено по гр. д. № 1441/2009 година и решение № 9/01.02.2012 година, постановено гр. д. № 1033/2011 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Затова тези работници се включват в извършвания по реда на чл. 329 от КТ подбор, като ако с оглед на резултатите от него работодателят реши да прекрати трудовото правоотношение на някой от тях той трябва да предприеме действия по преодоляване на предварителната закрила при уволнение, като е посочено и във второто от цитираните решения. Предвид разпоредбата на чл. 333, ал. 7 от КТ работодателят не може да предприеме действия по прекратяване на трудовия договор на работника преди да отпадне действието на предварителната закрила при уволнение, като в този смисъл са и решение № 424/26.04.2010 година, постановено по гр. д. № 1644/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 608/12.10.2010 година, постановено по гр. д. № 1139/2009 година и решение № 615/22.11.2010 година, постановено по гр. д. № 852/2009 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Извършеното преди този момент прекратяване на трудовия договор на ползващото се с предварителна закрила при уволнението лице ще е незаконосъобразно и ще подлежи на отмяна. Затова в тези случаи дали срокът между извършения подбор по чл. 329 от КТ и прекратяването на трудовото правоотношение е разумен ще следва да се преценява и с оглед на това дали работодателят своевременно е предприел действия по преодоляване на предварителната защита при уволнение и дали след получаването на съответните разрешения и/или съгласия за това в разумен срок е предприел необходимите действия по прекратяване на трудовия договор. В този случай работодателят не е задължен да извършва нов подбор по чл. 329 от КТ, освен в случаите когато между момента на извършване на подбора, получаването на съгласията и/или разрешенията за прекратяване на трудовия договор на лицето ползващо се с предварителна закрила при уволнение по чл. 333 от КТ и предприемането на действията по прекратяването на договора е изтекъл период от време, през който са настъпили промени в правно значимите факти, определящи законосъобразността на това прекратяване. Такава е и извършената от състава на Окръжен съд Велико Търново преценка при постановяване на обжалваното решение, поради което въззивният съд се е съобразил с цитираната по-горе задължителна съдебна практика за преценка дали уволнението е извършено в разумен срок след подбора по чл. 329 от КТ. Затова не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по първия от поставените от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т.. 1 от ГПК на Б. въпроси. Вторият от въпросите също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като така както е формулиран касационният съд трябва да се произнесе по законосъобразността на уволнението като посочи дали в случая срокът от осем месеца, изминал между подбора по чл. 329 от КТ и прекратяването на трудовото правоотношение на касаторката е разумен или не. Това означава да се извърши проверка на фактическите и правни изводи на въззивния съд, което не може да се осъществи в производството по чл. 288 от ГПК, а в производството по проверка на законосъобразността на решението след допускането му до касационно обжалване. Както се посочи по-горе въпросът дали прекратяването на трудовото правоотношение е извършено в разумен срок винаги е конкретен и се разрешава с оглед на специфичните за всеки отделен случай обстоятелства, като от значение е това през него да не са настъпили промени в правно значимите факти, определящи законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение. Затова не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Велико Търново и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като поради различията в конкретните случаи не може да бъде изведено едно общо валидно и задължително за всички правило за продължителността на срока между извършването на подбора по чл. 329 от КТ и прекратяването на трудовото правоотношение, над която да се счита че прекратяването не е извършено в разумен срок.
Предвид на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 479/20.08.2015 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 659/2015 година по подадената срещу него от М. А. Б. касационна жалба с вх. № 10 717/21.10.2015 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на делото М. А. Б. ще трябва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР В. Т. сумата от 500.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК за настоящата инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 479/20.08.2015 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 659/2015 година.
ОСЪЖДА М. А. Б. от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес], с Е. [ЕГН] за заплати на ОД на МВР В. Т., [улица] сумата от 500.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.