1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
София, 03.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 3065/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 243 от 11.02.2015 г. по гр.д.№ 3360/ 2014 г. на Пловдивски окръжен съд в производство по извършване на делбата съсобственият имот, представляващ един апартамент в [населено място], заедно с избено и таванско помещение, е възложен в дял на З. А. Х.- Л., която следва да заплати на другия съделител М. С. Л. уравнение за дела й в размер на 29 900 лв.
М. С. Л. е подала касационна жалба срещу горното решение, като счита, че имотът е следвало да се възложи в неин дял на основание чл.349, ал.2 ГПК.
Като правни въпроси, по които да се допусне обжалването поставя 1.Този за понятието „жилище” в светлината на изискването съделителят да няма собствено жилище при преценка за основателността на искането за възлагане на делбения имот; 2. Какво се разбира под изискването наследникът да е живял в жилището и това включва ли грижи за наследодателя или задължителна адресна регистрация, а краткотрайното/ инцидентно/ пребиваване в чужбина- командировка, обучение и др. изключва ли наличието на това условие? По първия въпрос се твърди противоречие с р.№ 229/ 7.04.2010 г. по гр.д.№ 14/2009г. на ВКС, І г.о., по втория- противоречие с р.№ 166/ 4.07.2011 г. по гр.д.№ 1390/ 2010 г., ІІ г.о., ТР № 1/ 2004г. на ОСГК на ВКС, р.от 21.02.2013 г. по гр.д.№ 1088/ 2012 г. на Плевенски окръжен съд и свързаното с него определение № 413/ 17.07.2013 г. по гр.д.№ 3294/2013 г. на ВКС, І г.о. Основанието за допускане на жалбата до разглеждане е по чл.280, ал., т.1 ГПК.
Ответницата З. А. Х.- Л. оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са съпруга и дъщеря от предходен брак на общия наследодател С. Л., починал през 2012 г., а предмет на делбата е останалия в наследство апартамент в [населено място], като и двете страни са искали имотът да им се възложи по реда на чл.349, ал.2 ГПК. За да уважи искането на преживялата съпруга З. Л. съдът е приел, че тя е живяла в имота към момента на смъртта на общия наследодател и че не притежава друг имот, годен да задоволи жилищните й нужди. Прието е, че притежаването на ? ид.ч. от жилищен имот в [населено място] не е пречка за възлагането, тъй като върху имота има учредено право на ползване в полза на трето лице, а и самият факт на притежаване на идеална част от имот в друго населено място не изключва възможността за възлагане по смисъла на чл.349, ал.2 ГПК.
С оглед на изложеното и като прецени правните въпроси във връзка с решаващите изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационната жалба до разглеждане.
Като цяло разрешените от съда правни въпроси се отнасят до приложението на чл.349, ал.2 ГПК /аналогичен с чл.288, ал.3 от отменения ГПК/, по който текст има формирана обилна и трайно установена съдебна практика, обобщена и в ТР №1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС, като в последното е разяснено съдържанието на двете главни изисквания, поставени от закона- наследникът да е живял с наследодателя в процесното жилище при откриване на наследството и отрицателната предпоставка-наследникът да не притежава друго жилище. По първия въпрос е посочено, че се касае за трайно фактическо състояние, което се доказва с установяване на различни конкретни обстоятелства. Изводът не може да почива само на предположения въз основа на адресната регистрация. По отрицателната предпоставка за липсата на друго жилище практиката приема, че това е друг жилищен имот, който по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди. Не се счита, че наследникът има такова жилище, когато се е разпоредил с жилищен имот преди или по време на делбения процес, когато притежава идеална част от имот или имот в друго населено място, или когато имотът е обременен с право на ползване, учредено в полза на трето лице, когато наличието на такива и други подобни обстоятелства сочи, че имотът не е годен за задоволяване на жилищните нужди на съделителя. Въпросите дали живеенето в наследствения имот включва и грижи за наследодателя, както и дали краткотрайното /инцидентно/ пребиваване в чужбина води до извод, че наследникът не е живял в имота при откриване на наследството, не са били в случая обуславящи за крайния изход на спора, и следователно не водят на самостоятелно основание до допускане на касационното обжалване, тъй като решението е основано не само на тези факти, а почива на цялостна преценка на всички установени по делото факти и обстоятелства, като дадената им правна характеристика е в съответствие с утвърдената съдебна практика, включително и представената от касаторката. Не се потвърждава твърдението, че въззивното решение противоречи на тази практика.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на жалбата до разглеждане, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ Д. касационно обжалване на решение № 243 от 11.02.2015 г. по гр.д.№ 3360/ 2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: