О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
гр. София, 03.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2613 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Василева, представлявана от адв. Н. Б., срещу решение № 1531 от 20.06.2018г. по в.т.д. № 1914/2018г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което е потвърдено решение № 56 от 18.12.2017г. по т.д. № 53/2017г. на Пернишки окръжен съд, поправено с решение № 10 от 01.03.2018г. по същото дело, в частта, в която предявеният от касаторката против „Дженерали застраховане” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.498, ал.3 КЗ е отхвърлен за разликата над 4 000 лева до 47 000 лева.
Касаторката поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, тъй като определеното от въззивния съд обезщетение за претърпени от нея болки и страдания вследствие на настъпило ПТП е несъразмерно с установените вреди. Излага оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил и съпоставил в цялост всички събрани доказателства по делото, поради което е постановил необосновано и неправилно решение, присъждайки обезщетение, не съобразено с принципа на справедливост, установен в чл.52 ЗЗД. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:
1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях да направи правните си изводи и постанови решението си?
2. Следва ли съдът да извърши обстойно и цялостно съпоставяне, обсъждане на свидетелските показания, дадени в съдебно заседание от роднина по права линия на ищеца, с всяко писмено доказателство по делото и да изложи подробни мотиви за направените от него изводи?
3. В случай, че ищецът не разполага с друга възможност да докаже факти, значими за точното прилагане на закона и правилното решаване на спора, освен показанията на свидетел – очевидец, роднина по права линия, следва ли съдът да не кредитира такива свидетелски покадания и по този начин да лиши пострадалата от правото й да защити законните си права и интереси?
Ответникът „Дженерали Застраховане” АД, представляван от юрк. А. П., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като твърди, че поставените въпроси се свеждат до един- за задължението на въззивния съд да направи свои фактически и правни изводи, като обсъди всички относими и допустими доказателства в тяхната съвкупност, по който въпрос има богата практика на ВКС. С оглед на това счита, че касаорът е бил длъжен да обоснове допълнителния критерий за допускане на обжалването, а именно въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което не е направено. Сочи, че от решението е видно, че въззивният съд е извършил преценката по чл.235, ал.2 ГПК, включително на показанията на свидетеля Паунова – баба на ищцата, съвкупно с другите доказателства по делото, а недоволството на ищцата от това, че въззивният съд не е дал вяра на показанията на този свидетел в цялост, не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че страните не спорят досежно настъпването на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника като застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за претърпени от ищеца вреди при ПТП на 26.05.2016г., както и че по предявената извънсъдебно претенция от ищеца застрахователят е определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 3 000 лева. Приел е, че спорни между страните и предмет на въззивен контрол са единствено обстоятелствата относно вида на търпените неимуществени вреди и справедливия размер за обезщетяването им, определен при спазване на нормата на чл.52 ЗЗД.
Въззивният съд е приел за установено въз основа на събраните по делото доказателства – епикриза, история на заболяването и др. медицинска документация, съставена във връзка с лечението на ищцата в болнично заведение, и неоспореното заключение на СМЕ, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма. Посочил е, че по делото не са представени медицински документи, които да удостоверяват настъпила загуба на съзнанието в резултат на претърпяното ПТП и че при приемането на ищцата за лечение в болнично заведение в деня на катастрофата са извършени редица изследвания, вкл. рентгенография на лумбални прешени, на тазови кости и става, КТ на глава, както и ултразвуково изследване на корем. Взел е предвид, че не са установени травматични увреждания на последните, като същите са в нормално състояние, неповлияни от претърпяното ПТП. Посочил е още, че ищцата е изписана на третия ден от болничното заведение с подобрение, с нормален неврологичен статус и без отпадна неврологична симптоматика, като заключението по СМЕ възпроизвежда записите по представената по делото епикриза и е дадено след извършен преглед на ищцата. Приел е, че съгласно заключението снетите при прегледа данни за оплаквания на ищцата от болки в гърба при дълго стоене в статично положение, както и за главоболие, затрудняват ищцата при ежедневните й дейности, пътуване и т.н.
Въззивният съд е обсъдил и заключението на СПЕ, въз основа на което е приел, че в резултат на претърпяното ПТП и изживяната стресова ситуация ищцата преживява психично разстройство с диагноза „Остро стресово разстройство – стресова реакция с тревожно-фобийна симптоматика”, което има временен и преходен характер, но се е отразило на цялостното й поведение. Взел е предвид, че при извършения преглед се проявява лека фобийна симптоматика, която ищцата прави опити да преодолее, като се вози в автомобили и провежда шофьорски курсове. Посочил е, че е постигнато стабилизиране на психичното състояние, но тревожно фобийните изживявания могат да се проявяват при възпроизвеждане на спомена.
Въззивният съд е обсъдил и показанията на свидетелката Паунова – баба на ищцата, съобразявайки съгласно чл.172 ГПК тяхната заинтересованост, и не ги е кредитирал в частта им, в която свидетелства, че ищцата е била цялата в кръв и синини, доколкото медицинската документация, представена от ищцата, не съдържа данни за разкъсно-контузни наранявания, и то – по цялото тяло, в какъвто смисъл са показанията. Кредитирал е показанията в останалата им част, тъй като съответстват на останалите събрани по делото доказателства.
Въз основа на така установените факти въззивният съд е отчел следните обстоятелства: периода, през който ищцата е търпяла физически болки и страдания от травматичните увреждания на тялото й – по-малко от месец, като изпитва такива към датата на изготвяне на заключението по изключение и при претоварване на гърба, без да има медицинска информация за увреждане на прешлените на гръбначния стълб при катастрофата; интензитета на болките във връзка с удостоверената медикаментозна терапия с обезболяващи лекарства по представената епикриза; че единствената удостоверена диагноза е за сътресение на мозъка, като няма обективни данни за частична или пълна загуба на съзнанието; търпените вреди във връзка с преживения стрес и установеното психично разстройство, отразило се на цялостното поведение на ищцата, както и постигнатото общо стабилизиране на психичното й състояние. С оглед на това въззивният съд е счел, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението, възлизащ на 7 000 лева, съответства на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, при отчитане и на установените в КЗ лимити на отговорността на застрахователя и общото благосъстояние на обществото в България. При съобразяване на заплатеното от ответника обезщетение в размер на 3 000 лева, въззивният съд е счел предявения иск за основателен за сумата 4 000 лева.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора въпроси по т.1. и т.2 се отнасят до задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи собствени подробни мотиви за направените от тях изводи. По тези въпроси въззивният съд не е процедирал в отклонение от постоянната практика на ВКС по прилагането на чл.236, ал.2 ГПК, като е постановил решението си след обсъждане и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след произнасяне по доводите и оплакванията на страните във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, излагайки подробни мотиви кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства. Въпросът по т.3 не съответства на мотивите на въззивното решение, тъй като въззивният съд частично не е кредитирал показанията на свидетелката Паунова, баба на ищцата, поради това, че в тази част не съответстват на представената по делото медицинска документация, а не е отрекъл възможността чрез такива показания да бъдат доказани факти от значение за изхода на спора, като е възприел показанията в останалата им част. От друга страна, при наличие на формирана постоянна практика по поставените въпроси, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд, не е налице и соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 50 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1531 от 20.06.2018г. по в.т.д. № 1914/2018г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което е потвърдено решение № 56 от 18.12.2017г. по т.д. № 53/2017г. на Пернишки окръжен съд, поправено с решение № 10 от 01.03.2018г. по същото дело, в частта, в която предявеният от В. К. Василева против „Дженерали застраховане” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.498, ал.3 КЗ е отхвърлен за разликата над 4 000 лева до 47 000 лева.
ОСЪЖДА В. К. Василева да заплати на „Дженерали Застраховане” АД сумата 50 лева /петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: