1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
С., 4.04. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи април, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1347 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. В. Т. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. А. от АК-С., против въззивно решение № 1124 от 26.06.2012 г., постановено по в.гр.д. № 648/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, с което изцяло е отменено решение № 7209 от 23.12.2011 г. на Софийски градски съд, ГО, І-9 състав, постановено по гр.д. № 14968/2010 г. и са уважени предявените от Г. В. Н. от [населено място] срещу Н. В. Т. от [населено място], искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, за заплащане на сумата от 30 000 лв., като получена на неосъществено основание, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2009 г. до окончателното изплащане, с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 2 433,85 лв. мораторна лихва, както и разноските по делото.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените искове, съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са: за предпоставките за приложението на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, както и за приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, свързано със задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства по делото, направените от страните възражения, при правилно разпределяне на доказателствената тежест и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Представена е съдебна практика – ППВС № 1/1979 г. по някои въпроси за неоснователното обогатяване, решение № 1093 от 13.03.2006 г. по т.д. № 391/2005 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по стария процесуален ред, както и решение от 06.03.2009 г. по гр.д. № 1142/2007 г. на Ловешкия районен съд, решение от 01.02.2010 г. по гр.д. № 331/2009 г. на Добричкия окръжен съд, решение от 05.11.2009 г. по гр.д. № 148/2009 г. на Видинския районен съд и решение № 669 от 28.04.2011 г. по гр.д. № 1/2011 г. на Софийски апелативен съд, за които липсват данни, че са влезли в сила, поради което не съставляват противоречива съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Г. В. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и за липсата на основанията за допускането й до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения като частичен иск в размер на 30 000 лв. , от общо дължимата сума от 81 816 лв., с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът е превел на ответника процесната сума като инвестиция за реализиране на общ бизнес, от който той да получава определени приходи, за който страните се договаряли, но който не бил осъществен, поради което ответникът дължи връщането й на ищеца като получена на неосъществено основание. Уважил е и акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата и е присъдил разноски.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, Т. решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд и решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 и т. 3/. В конкретния случай е посочено, че въззивното решение е постановено в противоречие с приетото в посоченото по-горе и представено съдебно решение на ВКС, постановено по стария процесуален ред и ППВС № 1/79 г., поради което в случая основанието за допускане на касационния контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Не са налице основанията, посочени в изложението на касатора за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, обусловил изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата.
Поставеният материалноправен въпрос за предпоставките за приложението на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е формулиран твърде общо, поради което не представлява правен въпрос, обусловил изхода на спора като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. На този въпрос въззивният съд е дал отговор, който е в съответствие с приетото в представените като съдебна практика ППВС № 1/1979 г. и съдебното решение на ВКС, постановено по стария процесуален ред с оглед на установената фактическа и правна обстановка. Именно в съответствие със съдебната практика въззивният съд е приел, че в случая спорното право следва да бъде квалифицирано по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – връщане на получено на неосъществено основание. Приел е, че по делото е установено, че ответникът е получил от ищеца сума, която е платена с оглед на очаквано в бъдеще основание, което не е могло да бъде осъществено, т.е. налице са предпоставките по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и ответникът дължи на ищеца връщането на процесната сума. Това е така, тъй като ищецът е престирал с оглед на основателно очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо предприетото от него разместване на имуществени блага, което правоотношение впоследствие не е възникнало.
В изложението за допускане на касационно обжалване е изведен процесуалноправен въпрос, който е свързан с обсъждането от съда на доказателствения материал по делото. Твърдението на касатора, че не са обсъдени всички доказателства по делото води до извода за евентуалната необоснованост на решението. Необосноваността на съдебното решение представлява основание за касирането му по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представлява основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се отбележи, че така както са поставени правните въпроси, те са свързани с обосноваността на обжалвания акт, а твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, е основание за касирането му по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени.
Като краен извод изложението не съдържа правен въпрос, обуславящ изхода на делото, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочения законов текст. В. решение е постановено в съответствие с трайно установената и безпротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответника по касационната жалба не следва да се присъдят разноски за касационното производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1124 от 26.06.2012 г., постановено по в.гр.д. № 648/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, по касационната жалба с вх. № 8180 от 15.08.2012 г. на Н. В. Т. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: