О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
София, 17.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.05.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 87/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от М. Г. П. и К. Г. К. против решение № І-130/27.06.2006г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №284/2008г. по описа на същия съд.
Ответниците по касационната жалба М. А. Я.,С. Х. Д.,С. Г. Д.,А. Г. Н.,А. К. Д. и Е. К. Д. ,в писмения си отговор,сочат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
В приложеното с касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжлаване,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,основания за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1,т 2 и т.3 от ГПК.
Като съществен процесуалноправен въпрос,по който съдът се е произнесъл,касаторите сочат наличието на правен интерес от предявяване на иск с правно основание член 96 ал.1 от ГПК/отм/ за собственост върху недвижим имот,когато има друг ред за защита-в случая по реда на член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,както и аналогичното положение установено с разпоредбата на член 436 и сл. от ГПК/отм/ и чл.5 2 и сл. от ГПК/отм/,уреждащи начина,по който се установяват факти с правно значение,включително и процесния случай.
По отношение произнасянето на съда по съществения материалноправен въпрос,от който зависи изхода на делото,като за да реши същото е взел предвид разпоредбата на член 103 от СК/отм/ и член 14 ал.7 от същия закон,разпоредбата на член 5 от ЗН и на член 70 ал.1 от ЗС.
С решаващите си мотиви,въззивният съд,се е произнесъл относно наличието на законен брак между общия наследодател на страните А,поч.1969г. и неговата втора преживяла съпруга С,по. 1973г.,поради унищожаването и липса на архив за този факт,съобразявйки доказването му с допустимите от закона доказателствени средства и установеното със същите по делото. Наред с това по отношение начина и момента на придобиване на процесните имот от А. и С. Д. ,съдът се е позовал на действащите към момента на откриване на наследството останало от А. Д. през 1969г.,разпоредби на СК от 1968г./отм/,който въвежда съпружеската имуществена общност и разпростира действието й към заварените от него бракове,какъвто е бил брака на наследодателите и в тази връзка и съобразил правата на преживялата съпруга С тези на децата от този и предишния брак на наследодателя и в съответствие с правилото на член 5 от ЗН е определил правата на наследниците ,постановявайки в решението съотношението на притежаваните идеални части от процесните земеделски земи,възстановени по реда на ЗСПЗЗ ,като такива на наследници на А. С. Д.
За да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК-противоречие с практиката на ВКС,касаторите са се позовали на Тълкувателно решение №1/1997г. и цитираните и приложени с решението отделни съдебни актове,постановени от тричленни състави на ВКС. Горепосоченото тълкувателно решение се отнася до действието на решенията, постановени от П. комисии и по прилагането на член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,неговия характер и допустимост. Постановеното с това тълкувателно решение е неотносимо към повдигнатия пред съда спор,тъй като съдът е бил сезиран с предявен установителен иск по член 97 ал.1 от ГПК,за признаване са установено на права по отношение на процесните имоти,които страните претендират на основание наследствено правоприемство,докато искът по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ е свързан с установяване кому е принадлежало правото на собственост върху земеделските земи към един минал момента-именно при включването на земите в ТКЗС,какъвто не е предмета на повдигнатия пред съда спор. Всички цитирани и приложени решения,постановени от тричленни състави на ВКС,също се отнасят до приложението на член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ и са неотносими към съществените въпроси,по които съдът се е произнесъл .
По отношение наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,посочените решения по гр.д. №125782004г. по описа на Бургаски районен съд и решение по гр.д. №2104/2006г. по описа на Бургаски районен съд и постановеното с въззивното решение ,не е налице нито аналогичен спор,нито такова на фактите по същия,което да води до идентичност на решените с тези актове на съдилищата спорова,поради което не е налице предвиденото в тази разпоредба за допускане на касационно обжалване.
По отношение на твърдението,за наличие на хипотезата на т.3 от член 280 ал.1 от ГПК,изложените аргументи се основават на функцията на ВКС да тълкува законите и уеднаквява практиката,но в случая освен че няма основание за такова тълкуване,няма и наличие за промяна на съществуващата практика.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №І-130/27.06.2006г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д.0284/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: