О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
гр.София, 12.12.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4902 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по молба за отмяна от 30.08.2017г. на Р. И. Р. на влязлото в сила решение от 01.03.2017г. по гр.д.№9962/2016г. на РС Пловдив на основание чл.303, ал.1, т.1, 4 и 5 ГПК. Молителят поддържа, че са налице сочените от него основания и моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане.
Ответницата, Л. Р. Р., действуваща като малолетна чрез законния си представител Л. П. Т., в писмено становище, подадено от процесуалния им представител, поддържа, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като е подадена извън предвидения от закона срок и не съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното:
Молбата за отмяна не следва да бъде допусната за разглеждане по същество.
С атакуваното решение молителят Р. И. е осъден да заплати на малолетната си дъщеря Л. Р., чрез нейната майка и законен представител Л. П. издръжка за минало време – периода от 14.07.2015 г. до 30.04.2016 г., в размер на 300.00 лв. (триста лева) месечно, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска за този период, за времето от 14.07.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, да заплати издръжка за минало време – периода от 01.05.2016 г. до 30.06.2016 г., в размерна 195.00 лв. (сто деветдесет и пет лева) месечно, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска за този период, за времето от 14.07.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и ведно със законната лихва върху платената на 25.07.2016 г. сума от общо 210.00 лв. (двеста и десет лева) за м. май 2016 г. и м. юни 2016 г., за времето на забавата – от 14.07.2016 г. до 25.07.2016 г., като отхвърля частично иска за периода от 01.05.2016 г. до 30.06.2016 г. за разликата над 195.00 лв. (сто деветдесет и пет лева) месечно до пълния предявен размер от 300.00 лв. (триста лева) месечно. Със същото решение Р. И. е осъден да заплати на малолетната си дъщеря Л. Р., чрез нейната майка и законен представител Л. П. издръжка за минало време – периода от 01.07.2016 г. до 13.07.2016 г. включително, в размер на 20.81 лв. (двадесет лева и осемдесет и една стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума за времето от 14.07.2016 г. до пълното изплащане на задължението, както и ведно със законната лихва върху платената на 19.08.2016 г. сума от 105.00 лв. (сто и пет лева) за м. юли 2016г., за времето на забавата от 14.07.2016 г. до 19.08.2016 г., като е отхвърлен частично иска за периода от 01.07.2016 г. до 13.07.2016 г. за разликата над 20.81 лв. (двадесет лева и осемдесет и една стотинки) до размера от 125.81 лв. (сто двадесет и пет лева и осемдесет и една стотинки), осъдил го е да заплати издръжка за периода от 14.07.2016 г. до 31.07.2016 г. в размер на 174.19 лв. (сто седемдесет и четири лева и деветнадесет стотинки), ведно със законната лихва за забава върху тази сума до окончателното й изплащане, издръжка за периода от 01.08.2016 г. до 30.09.2016 г. в размер на 195.00 лв. (сто деветдесет и пет лева) месечно, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, като е отхвърлен частично иска за този период за разликата над 195.00 лв. (сто деветдесет и пет лева) месечно до пълния предявен размер от 300.00 лв. (триста лева) месечно и издръжка в размер на 300.00 лв. (триста лева) месечно, считано от 01.10.2016 г., до настъпването на причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане. На Р. И. е изпратено съобщение за изготвяне на решението с мотивите и то е редовно получено от пълномощника му на 07.03.2017г.
В молбата за отмяна Р. И. поддържа, че са налице основания по чл.303, ал.1,т.1, 4 и 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, като не излага съображения за наличието на друго влязло в сила решение, което да противоречи на атакуваното, нито такива, които да сочат , че е накърнено правото му на участие в процеса, а единствено поддържа, че е налице ново обстоятелство, а именно, че продължава да е безработен, в подкрепа на което твърдение представя копие от регистрационна карта №10029285/2016г. на А. по з., с последно отбелязване за посещение в бюрото по труда от 05.07.2017г.
При тези данни касационният съд приема следното:
Отмяната е извънредно средство за извънинстанционен контрол за законосъобразност на влезли в сила съдебни актове. Молбата за отмяна на влязло в сила решение съобразно разпоредбата на чл.305, ал.1 ГПК следва да се подаде в тримесечен срок, който при искане за отмяна, основано на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК тече от узнаване на решението. В случая молителят е узнал решението на 07.03.2017г., т.е. срокът за подаване молба за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК- когато страната е била лишена от участие в делото или не е надлежно представлява, е изтекъл на 07.07.2017г. Този срок представлява абсолютна процесуална пречка за допустимост на молбата, поради което настоящата молба следва да се остави без разглеждане по отношение искането за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Що се касае до посоченото в молбата основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, то същото нито е мотивирано, нито е подкрепено с доказателства за наличие на друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, което да противоречи на атакуваното, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение и на това основание следва да се остави без разглеждане.
Производството по чл.303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, които са формирали сила на пресъдено нещо по спорното правоотнешение и се ползват с произтичащата от него непререшаемост на спора. По аргумент от разпоредбите на чл. 235 и чл. 266 ГПК, силата на пресъдено нещо се разпростира върху фактите, които са от значение за спорното право и са се осъществили до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Ето защо новооткритите обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК следва да са се осъществили преди приключване на съдебното дирене в последната инстанция по съществото на делото, т.е. да са преклудирани от силата на пресъдено нещо, формирана със съдебното решение. Когато твърдяният факт, от значение за спорното правоотношение, е осъществен след приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, той не е преклудиран, поради което може да бъде заявен в ново исково производство. Видно от изложеното в молбата за отмяна, молителят се позовава на фактически обстоятелства, които са настъпили след приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, а дори и след постановяване на съдебното решение по съществото на спора пред районния съд – а именно на факта, че молителят продължава да е безработен и към 07.07.2017г., върху който факт не се разпростира действието на силата на пресъдено нещо, срещу която именно е насочена уредената в чл. 303 ГПК защита.
С оглед указанията в т. 10 на Тълкувателно решение по т.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Ето защо, доколкото от наведените в молбата за отмяна твърдения не може да се изведат надлежни основания по чл. 303, ал. 1, т.1 и 4 ГПК, то същата следва да се остави без разглеждане, а досежно основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК същата е недопустима поради това, че е подадена след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.305, ал.1,т.5 ГПК срок.
На основание чл.78, ал.3 ГПК молителят следва да заплати на ответницата разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна от 30.08.2017г. на Р. И. Р. на влязлото в сила решение от 01.03.2017г. по гр.д.№9962/2016г. на РС Пловдив на основание чл.303, ал.1, т.1, 4 и 5 ГПК.
ОСЪЖДА Р. И. Р. ДА ЗАПЛАТИ НА Л. Р. Р., действуваща като малолетна чрез законния си представител Л. П. Т., сумата 300 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: