О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
С. 18.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 4801 по описа за 2016 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Л. против въззивно определение № 662 от 21.07.2016г. по в.ч.гр.д. № 449 по описа за 2016г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 10.05.2016г. по гр.д. № 602/2015г. на Районен съд Елин Пелин за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено, а делото върнато с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
Като основание за допустимост се сочат всички основания по чл.280 ал.1 от ГПК по следните поставени въпроси: 1. За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички наведени в жалбата доводи, след самостоятелен анализ на всички ангажирани доказателства,
2. Може ли въззивния съд да се позовава на обстоятелства, които не са възникнали към датата на постановяване на съдебния акт? /Визира се обстоятелството, че исковата молба, по която е образувано производс-твото, във връзка с което е спряно процесното е оставена без движение/ и
3. Налице ли е връзка на преюдициалност между дело за обявяване на нищожност на сделка /поради липса на съгласие/ и друго с облигационен предмет за присъждане на суми /част от продажната цена, неустойка и лихви/? Зависи ли валидността на тези облигационни правоотношения, възникнали въз основа на волеизявление на едно лице /председател на кооперация/ от валидността на вещно правоотношение /продажба на недвижим имот при порок на волята/? И следва ли да се допуска – по преюдициален въпрос, който е можело да бъде зададен във вече образувано производство, да се образува отделно, като по този начин се заобикалят преклузиите по чл.133 ГПК?
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените по делото разноски в размер на 400лв.за адвокатско възнаграждение, реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие № 683948 от 3.11.2016г., в което е отразено, че същите са заплатени в брой.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Настоящият жалбоподател [фирма] е предявил срещу ЗК”Съгласие” [населено място] два обективно съединени искове – частичен с правно основание чл.190 ал.2 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД за неустойка, ведно със законната лихва поради съдебно отстраняване по иск предявен срещу него от трети лица, по чл.108 ЗС, по отношение на част от имотите, които е закупил преди това от кооперацията.
Първоинстанционният съд е спрял производството след представяне на доказателства, че ЗК”Съгласие” е предявила срещу [фирма] иск с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване на нищожност на сделката, обективирана в същия договор за продажба, с който ищецът се легитимира като собственик върху процесните имоти и с който обосновава правата си.
Изводът за преюдициалност между двете производства е възприет и от въззивния съд, който е приел, че изходът на спряното производство пряко зависи от действителността на договора, която е предмет на другото, по-късно образувано дело /защото ако договора за покупко-продажба на недвижимия имот бъде обявен за нищожен, искът за заплащане на обезщетение за евикция и искът за заплащане на уговорената в него неустойка, биха се оказали лишени от основание/.
За да може да разглежда по същество подадената частна касационна жалба, съгласно препращането на чл.274 ал.3 ГПК, настоящият съдебен състав следва да прецени допустимостта й съобразно наличието на поставен материално или процесуално– правен въпрос, за който да е налице някое от трите изчерпателно предвидени в чл.280 ал.1 ГПК специални основания.
В случая, първите два поставени от касатора въпроси, доколкото са общи и не са свързани с решаващите доводи на съда, мотивирали го да спре производството поделото, не съставляват годно общо основание за допустимост и по тях не следва да се допуска касационно обжалване. При обосноваване на извода си, съдът не е следвало да прави самостоятелен анализ на всички ангажираните по делото доказателства, а само на съотносимите за направения от него извод. Не отговаря на данните по делото и условието, съдържащо се във втория поставен въпрос, че въззивният съд се е позовал на обстоятелства, които не са възникнали към датата на постановяване на съдебния му акт. В мотивите си, съдът се е позовал на релевантите към датата обстоятелства. Фактът, на който касаторът е акцентирал, че исковата молба, по която е образувано производството, във връзка с което е спряно процесното е оставена без движение в случая не е от значение, защото с факта на подаване на исковата молба, производството се счита за образувано и е висящо.
По третият поставен въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е разрешен от въззивния съд нито в противоречие с установената практика, нито е разрешаван противоречиво от съдилищата, нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Връзката на преюдициалност се преценя конкретно за всеки отделен случай, в зависимост от конкретните факти по делото. Съгласно закона и установената практика, връзка на обусловеност между две дела е налице, когато решението по едно дело ще е от значение за решаването на спряното дело. Такава връзка е налице в случай /като настоящия/, когато в друго висящо производство предстои да се разреши въпроса за действителността на договора, който служи като основание на предявената от ищеца претенция.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от Г. – Д.” Е. [населено място], със съдебен адрес: [населено място] [улица] вх.А ет.1, адвокат Л. против въззивно определение № 662 от 21.07.2016г. по в.ч.гр.д. № 449 по описа за 2016г. на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.