6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София, 02.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 849 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. С. В. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. Г., против въззивното решение № 58 от 3 април 2012 г., постановено по в.гр.д. № 494 по описа на окръжния съд в гр. Ямбол за 2011 г., с което е потвърдено решение № 536 от 14 октомври 2011 г., постановено по гр.д. № 131 по описа на районния съд в гр. Ямбол за 2011 г. за отхвърляне на предявения от В. против М. Д. Х. и Х. М. Х. – двамата от [населено място] иск за разваляне на 2/6 идеални части от договор за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място].
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото съдът не е обсъдил писмени и гласни доказателства, не е обсъдил изрично направените възражения във въззивната жалба, не е преценил пряката заинтересованост на свидетелите от изхода на процеса; показанията на свидетелите на противната страна са в пълно противоречие с представените писмени доказателства, както и с дадените от другите свидетели показания; съдът не е определил обема на договорните задължения, тълкувайки клаузите на договора; при неделимост и дължимост на грижите, липсва доказаност, че двамата ответници са имали съгласието на прехвърлителя издръжката и грижите за него да се осъществяват от друго лице; необосновано съдът приема, че свидетелите на касатора нямат непосредствени впечатления; съдът неправилно е възприел и обсъдил съдебната експертиза; съдът не е посочил защо не е изследвал дали преди сключването на договора са полагани грижи за прехвърлителя; няма доказателства за предоставяне на парични средства на прехвърлителя, за закупуване на облекло, лекарствени средства, дори не е доказано твърдяното от ответната страна заплащане на престой в санаториум; ответниците не са доказали, че е налице пълно изпълнение на договора. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне по всички хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК по въпросите: може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля; може ли съдът да даде приоритет на гласните доказателства пред писмените такива и може ли съдебното решене да почива на свидетелски показания, които не кореспондират с отразените в писмените доказателства факти и изявления; как следва да се прилага нормата на чл. 172 ГПК и може ли съдът да постанови решението си само и единствено въз основа на показания на свидетели, за които са налице данни за заинтересованост; обосновано ли е съдебно решение, без да е определен обемът на дължимата грижа за издръжка и гледане по алеаторен договор в зависимост от потребностите на кредитора, неговата възможност да се справи сам; когато при алеаторен договор грижите за прехвърлителя, за който се твърди, че не е налице изпълнение, се полагат от трето лице, следва ли да се обсъдят от съда възможностите дали това може да осъществява грижите или самото то има нужда от такива, как се установява даденото съгласие от страна на прехвърлителя грижите спрямо него да се осъществяват от определено от приемателите трето лице, което не е определено в договора, как следва да се разпределят грижите и издръжката, когато третото лице и лицето, за което то полага грижи, са прехвърлители по един и същи договор. Представя се едно решение на ВКС по реда на чл. 290 и сл. ГПК по първия поставен правен въпрос, и няколко решения на ВКС и на въззивни съдилища.
Ответниците М. Д. Х. и Х. М. Х. – двамата от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. С., в отговор на касационната жалба сочат доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че разпитаните по делото свидетели дават противоречиви показания – свидетелите на ищеца нямат преки впечатления относно обстоятелството от кого и какви грижи и издръжка е получавал покойният С. В.; св. К. разказва само за две свои случайни срещи с прехвърлителя, без да има преки впечатления от полаганите за него грижи; св. Д., дъщеря на ищеца, дава предположения и показанията й не са конкретни и последователни, а и тя няма преки впечатления от начина на изпълнение на задълженията по договора; св. К. се е срещал с прехвърлителя на път за пазара и не знае дали той е ходил в болница и не може да каже кой и как го е гледал; сведенията на св. Д. и Ш. са пълни и непосредствени; прехвърлителят е боледувал от типичните за възрастта заболявания, не е имал нужда от придружител, получавал е адекватни медицински грижи; атакуваният договор е сключен след разваляне на предходен такъв между ищеца и прехвърлителя, и към сключването му прехвърлителят е бил в напреднала възраст и с множество заболявания; съдът не кредитира показанията на св. К., Д., К., тъй като те нямат нито преки, нито трайни впечатления, както относно обстоятелството от кого са давани грижите и издръжката, така и в какъв обем, честота и навременност са престирани; не са опровергани твърденията, че след 2002 г. отговорността и грижите за починалия са поети от св. Д., в чийто дом прехвърлителят е заживял; показанията на св. Д. и Ш. следва да се кредитират, въпреки наличието на близка родствена връзка на Д. с ответниците по иска, тъй като показанията са в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, със заключението на съдебно-медицинската експертиза; както в жилището в [населено място], така и в жилището в [населено място] прехвърлителят е бил с осигурена ежедневно храна, лекарства и грижи; при пребиваването му в [населено място] ответниците са посещавали прехвърлителя редовно през почивните дни, носили продукти и всичко необходимо; живеенето непрекъснато в едно домакинство не е било уговорено по договора; не е установено, че прехвърлителят е имал нужда от постоянен придружител; уговорената по договора престация за гледане и издръжка е давана от длъжниците във вид, обем и качество, съобразно постигнатата договореност, задълженията са били изпълнявани системно, и непрекъснато; св. Д. има качеството на кредитор по договора досежно поеното задължение от ответниците за гледане и издръжка спрямо нея, а полаганите от нея грижи за прехвърлителя са приети от него като изпълнение по договора, а и няма ограничения по закона поетите задължения да се изпълняват от близкия кръг на приобретателя.
К. съд приема, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като дадените от въззивния съд разрешения не са противни на разрешенията на ВКС или на съдилищата, а тълкуването на правните въпроси при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е необходимо.
На първо място се пита може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля. По този въпрос се сочи разрешението, дадено от ВКС в решение № 324 по гр.д. № 1413/2009 г., ІV г.о. В случая отговорът на поставения въпрос е явно отрицателен, но простият прочит на мотивите на въззивния съд води до извода, че съдът е дал подробна обосновка защо дава вяра на определени доказателства и какво го мотивира да не кредитира други. Отрицателен би следвало да е отговорът и на втория въпрос, както и на частта от третия въпрос, касаеща възможността да се постанови решение само и единствено въз основа на показания на свидетели, за които са налице данни за заинтересованост. Изводите на съда са основани на представените от страните относими доказателства по спора, преценявани в съвкупност. Не може да се сподели тезата, че съдът е дал приоритет на гласните доказателства пред писмените, както и че решението почива само на свидетелски показания, некореспондиращи с отразените факти и обстоятелства в представени писмени доказателства. При преценката на доказателствата съдът е заключил, че са налице достатъчно данни за пълно изпълнение на поетите задължения по договора от приобретателката спрямо починалия прехвърлител. Твърдението за нарушение на правилото на чл. 172 ГПК се свързва с обстоятелството, че страните по спора са близки роднини, както и че е бил наличен предходен спор и влязло в сила позитивно съдебно решение между касатора и прехвърлителя за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. При тези факти е неминуемо, че сведения за полаганите грижи и издръжки ще бъдат черпени именно от най-близките лица на страните. Евентуалната им заинтересованост следва да бъде преценявана съобразно с всички други данни по делото, което е сторено от въззивния съд, а яснотата на нормата не налага отделното й тълкуване в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК.
Първият материалноправен въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като съдът е приел наличие на пълно и навременно изпълнение на поетите по договора задължения от приобретателите по договора. Съдът не е намерил някакво неизпълнение, което да преценява дали е било значително или незначително. Изрично се сочи, че уговорената по договора престация за гледане и издръжка е давана от длъжниците на прехвърлителя във вид, обем и качество, съобразно постигнатите договорености. Не е установена негова нужда, която да не е била посрещната от приобретателите.
На последно място, с втората група материалноправни въпроси касаторът атакува извода на съда, че част от грижите по договора са били престирани не от приобретателката, а от трето лице, което в случая е било и прехвърлител на част от имота. Според договора приобретателката е поела задължението да гледа и издържа продавачите лично или чрез трето лице до края на живота им, каквито грижи е полагала в продължение на години назад до момента на сключването на договора. В задължителната си съдебна практика, намерила израз например в решение № 21 по гр.д. № 16/2011 г., ІV г.о., ВКС приема, че по принцип поетото с алеаторния договор задължение за гледане е задължение за незаместима престация; това задължение е в полза кредитора и той може да се откаже от нея чрез изрично предвиждане в договора на възможност за изпълнението му и чрез трето лице; дори в случай на липса на подобна уговорка обаче, изпълнението на трето лице ще освободи длъжника, ако кредиторът го е приел. В процесния договор прехвърлителят се е съгласил изпълнението по договора да бъде осъществявано от трето лице, а не от приобретателката. Липсват каквито и да е данни по делото, че третото лице, в случая майката на купувачката и дъщеря на прехвърлителя, е имала нужда от грижи и гледане, както и че прехвърлителят не е бил съгласен да приеме давани от нея грижи. Ето защо и по този кръг проблеми не се обосновава допускане на касационното обжалване.
Ответниците претендират заплащане на разноски за касационното производство – 1200 лева заплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, които им се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 58 от 3 април 2012 г., постановено по в.гр.д. № 494 по описа на окръжния съд в гр. Ямбол за 2011 г.
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица] – къща, да заплати на М. Д. Х. и Х. М. Х. – двамата с адрес в [населено място],[жк], [улица] – къща, сумата от 1200,00 (хиляда и двеста) лева сторени разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: